Макар и подлец.
Сряда, 22 септември, 18 часа и 25 минути. Телевизионни новини.
Елцин със силовите министри е на Пушкинския площад. Среща с московчани.
Боже мой! Та езикът му се преплита!
20,00. Програма „Вести“. Настанявам се удобно пред телевизора, запалвам цигара и викам жена си.
Но тези кадри вече ги няма. Изрязали са ги.
А как ли са ги пуснали в 18 часа?
Ситуацията, както разбирам, е била такава.
През деня, около 16 часа, Борис Николаевич се е срещнал със силовите министри.
В Дома за приеми.
Пийнали и хапнали, поздравили се с победата, а след това Борис Николаевич се отметнал в креслото и произнесъл:
— Е, хайде. Да вървим при народа!
Елцин не ме учуди, какво да му се чудиш.
Учудиха ме силовите министри.
Та нима нито един от тях не се е осмелил да каже на вожда:
— Може би да отложим, Борис Николаевич?… Може би да оставим за утре — да вървим при народа…
Спомняте ли си, че вече говорихме: в мафиотската държава най-много се цени личната преданост към вожда.
Ето ги и всичките новини — в този час.
Ще чакаме по-нататъшното развитие на събитията, а сега нека продължим работата над книгата.
Има ли Русия бъдеще?
Да надникнем в бъдещето.
Тъкмо затова тръгнах да пътувам из страната, та с очите си да видя кълновете на бъдещето. Може би напразно вдигам паника, може би наистина всичко ще се разсее. (Макар че това много наподобява разсъжденията на бременна гимназистка.) Но изведнъж… Изведнъж някъде се показа едно кълнче, от което рано или късно ще разцъфне здрав цвят.
Поразяват ме хората, които всеки ден излъчват в ефира програмата „Време“, или както там се нарича тя сега… Днес работата им е по-тежка, отколкото при комунистите. Как ли трябва, изплезили език, да кръстосват страната, та сред хаоса и разрухата всеки път да изнамират нещо, което да потвърждава правилността на ставащите в страната промени.
Еди-къде си прибрали невиждана реколта (само че няма с какво да я превозят — няма ни пътища, ни транспорт), еди-къде си работниците си вложили много успешно ваучерите, еди-къде си някой изобретил вятърна мелница (продадоха всичкото гориво и заговориха за ветроенергия). Тежка работа, да ги съжали човек.
И така, да надникнем в бъдещето.
Какви са съставните части на щастливото или не щастливото бъдеще?
Схематично, това е сегашното състояние на науката, медицината, правозащитната система, отбраната. Е, разбира се, и на образователната система, децата… Каквито пораснат децата, такава ще бъде и страната.
Във Владивосток се промъкнахме през оградата на Н-ския секретен завод за ремонт на военни кораби и подводни лодки, купихме от морячетата на военния кораб наркотик и по същия път се върнахме обратно. Можехме да минем и през пропуска. Тези, които не са униформени, пазачът ги пуска — трябва само да произнесеш вълшебната дума. По територията на завода се шляеха няколко млади момчета, дошли тук със същата цел — за наркотик.
По наша молба милицията даде във вестника обява уж от името на някаква фирма: „Купуваме оръжие“. Засипаха ни с предложения. Спряхме се на… отровните вещества.
Отидохме на срещата. Двадесет и шест годишен старши лейтенант, химик, началник на склада, докара бидон със силно отровно вещество. По 2000 долара за литър.
С един бидон може да се отрови голям град.
Някога могъщият Тихоокеански флот сега не е способен да решава занапред бойни задачи. Най-малкото, не в предишния обем. Той просто се отоплява и някак си съществува. Главната опасност за русите идва от това, че не се прави планов ремонт на ядрените кораби и атомните подводни лодки.
До Владивосток е заливът Новик. Естествено надеждно прикритие за флота. Да бяхте опитали само по-рано да се промъкнете в този залив!
През тесния канал влязохме с катер в залива — никой не ни спря. На брега под открито небе — хиляди торпеда. И нито един часовой на кулата. Корпусите на торпедните апарати ръждясват, а вътре — десетки хиляди тонове силен взрив. Съвсем наскоро експлодираха складове с боеприпаси край града, имаше и жертви. Вчера предадоха по телевизията, че е избухнал минен склад. Какво ли следва?
На автопазара във Владивосток се заприказвах с млади офицери моряци. В събота и неделя с разрешение на началството момчетата са принудени да припечелват на пазара — в охраната. Ами как да живеят? Жилището, което наема всеки от тях, струва 100 хиляди, а флотът отделя по 30–40 хиляди. При това какво жилище! На края на града, отоплявано с въглища (които трябва сами да си купят и докарат), топла вода няма, а клозетът е в двора.