Та тоя „карбамид“, кой знае защо, особено ми се запечата.
„А пари имаш ли?“ — питам. „Не, разбира се.“ „Е как тогава?“
Тресе се от смях, не можеш да го спреш. „А бе ти какво — обяснява ми той през смях, — не ги ли знаеш нашите хора? Че аз тук за едно видео, за едно магнетофонче половината страна ще купя…“
Сега, разбира се, нито видео, нито магнетофонче, нито нещо със запазена чуждестранна марка ще мине. Сега направо давай тлъста сметка в банката.
Мина година. Включвам веднъж телевизора… Божичко! Моят познат Вова! Седи в компанията на млади съветски бизнесмени и ги учи на бизнес по американски. „Аха! — казах си. — Значи на Вова работите му вървят. Мъкне навярно оттук и дървен материал, и нефт, и метали, и карбамид…“
Не искам да черня всички чужденци. При нас идват и честни западни бизнесмени. Но не съм срещал такива, които да са доволни от бизнеса си с нашите граждани. Срещал съм, по-вярно изпращал съм, такива, които спешно са отпътували оттук. С изкривено от ужас и погнуса лице, с една и съща фраза в устата: „С този хора неважможна работи!“.
С една дума, срещат се различни чужденци. Но повечето от тях все пак са си чисти грабители.
А кажете ми, моля ви се, кой би отворил вратата си на един грабител с лост за разбиване на каси?
Друго нещо е, когато на вратата звъни почтен господин.
Задачата на „златните пера“ е да създадат на грабителя „лице“. Да го представят на почтената публика като продължител на традициите на зараждащия се в Русия капитализъм, пристигнал в нашата страна, с цел да ни помогне, да ни научи, да ни нахрани, да ни насочи по истинския път.
Нека продължим разговора за основните съставни части на бъдещето на страната.
Науката.
Какво ли може да се добави тук, което читателите да не знаят. Още повече че мнозина от тях сами са научни работници.
Науката не търпи прекъсване. Прекъсване за една година означава изоставане за десет-петнадесет години.
Следователно ние сме изостанали от цивилизованите съседи с около тридесет години.
Дори комунистите и най-жестоките комунистически управници мислеха за бъдещето. Грижеха се за науката.
А ние зачертахме бъдещето си. Огромният научно-технически потенциал, който нашата страна изучи и отгледа, работи вече за чуждата наука.
През лятото посетихме Арзамас-16 — главния ядрен център на страната.
„А защо ни е ядрена бомба? — ще каже някой прогресист. — Защо? Бившият враг номер едно сега е наш приятел.“
Ето още една нечиста мисъл, която бойците от „петата колона“ се опитват да насадят в съзнанието на широките маси.
Да изтръгнат от повалената Русия „ядрените зъби“ — това е най-желаната мечта на Запада. Тогава той би разговарял с Русия другояче. Западът завърши победоносно „студената война“ със Съветския съюз. Бяха нанесени последните съкрушителни удари по държавността, финансовата система, високите технологии. Ние се превърнахме в суровинна държава. Но да лиши Русия от атомно оръжие — за това Западът дори не смееше и да мечтае.
Днес неговата неосъществима мечта е близка до сбъдване.
Проблемът накратко.
Ние осем години не сме провеждали ядрени опити.
Американците ги прекратиха вчера. Нова, още помощна ядрена бомба не е нужна. Дори онази водородна (сахаровската) беше взривена с половината заряд. Опитите отдавна вече се провеждаха, с цел да се усъвършенства безопасността на бомбата. Моментът е важен. Бомбата не трябва да бъде източник на опасност за своя народ. Тя трябва да бъде застрахована от ядрен тероризъм. Освен това всеки заряд остарява, ръждясва, в него протичат някакви процеси. Те трябва да се изучават.
Още днес може да се каже: американското ядрено оръжие е по-безопасно от нашето. През всичките тези години американците го усъвършенстваха. А освен това нашите съперници работеха и по моделирането на ядрения взрив. Тоест — дори без да взривяват бомбата, да имитират взривяване на малък модел с лазерно устройство. Такива работи провеждахме и ние, но ги спряхме поради липсата на финансиране.
За разлика от нас, нашите американски приятели не споделят своите секрети. Кой знае, може би вече са близо до решаването на проблема за моделирането.
Руско ядрено оръжие стои на бойно дежурство и в други страни. Огромно количество от него е в Украйна. Там не се доставят резервни части. Сега вече световната общественост има всички основания да бие тревога: руското ядрено оръжие е ненадеждно! Работата е за „сините каски“.