Изключителният елитен научно-технически потенциал, събиран в Арзамас-16 десетилетия наред, сега бездейства. Тези хора са хвърлени на пазара. А какви стоки могат да произвеждат?
Както навсякъде в областта на науката, и тук сега има миграция. Учени, носители на секрети, напускат Арзамас. Днес те още живеят в страните на ОНД, но утре могат да се озоват в чужбина.
Когато напускаше поста си, президентът Буш прокара през парламента закон, облекчаващ имигрирането в САЩ на наши учени, специалисти по ядрена физика. Всеки от новите ми познати — учени от Арзамас-16 — е получавал покана да се премести на Запад (или на Изток — в Япония например или в Корея). Но всички те са хора от старата формация и понятия като „чест“, „достойнство“ за тях не са празни слова.
Извършва се бясна миграция. Все още не от сферата на ядрената наука, но утре и това ще стане. А първокласни специалисти от други области на науката напускат страната ежедневно. Отношението към тях на Запад е като към треторазредни хора.
Ще цитирам един любопитен документ (от Архива на Върховния съвет), той добре характеризира отношението към руските специалисти.
От Холандия съобщават: „В базата на фирма «Гриод Гроеп» се планира да бъде организирана система за подготовка на чуждестранни кадри за работа в Африка, където холандските специалисти отиват без желание поради лошите климатични и жизнени условия. Експертите смятат, че специалистите от Русия ще бъдат удовлетворени от всякакви условия, а заплащането на труда им ще съставя едва 25–35 процента от равнището на заплатите на западноевропейците в тези страни“.
Но да завършим с проблемите на Арзамас-16.
Заплатата в главния ядрен център на страната е два пъти по-ниска, отколкото в градския медицински изтрезвител. А и тази заплата три месеца не е изплащана.
Извършва се вътрешна миграция. Блестящи физици и математици отиват в търговските структури.
В същото време при нашите ядрени съперници зад граница финансирането не е променено. Изследванията по усъвършенстването на оръжието продължават с пълен ход.
Като слепци, водени от сляп водач, ние се движим направо към пропастта.
В Арзамас-16 ни довърши посещението на поликлиниката — единствената болница в града.
Там вече не се извършват планови операции. Няма нито лекарства, нито обезболяващи препарати, нито превързочни материали, нито бельо за леглата…
Още не сме достигнали главното (това ще стане в другата глава), а и изложеното вече е достатъчно, за да се досетим, че Русия я очаква позорно бъдеще. Тя ще се превърне (и вече се превръща!) в колония. Но тъй като сегашните лидери, унищожили всички придобити по време на преустройството завоевания и преди всичко свободата на словото, въпреки това непрекъснато твърдят, че сега е демокрация, писателят Александър Зиновиев много сполучливо определи техния режим като колониална демокрация.
Ето какво пише той за нашите „ръководни идиоти“:
„Когато стана ясно, че всичките им замисли с реформите се провалиха, за да си спасят кожата и за да си задържат позициите, те поеха пътя на предателството.
И какво става сега? Разгромява се страната. Това се правеше още в рамките на Съветския съюз. Съветският съюз вече е разгромен. Сега предстои да се дезинтегрира и разгроми Русия — демилитаризация и унищожаване на нейните въоръжени сили и превръщане на Русия в нова колония от нов тип.“
Дневник (продължение)
Най-после в чужбина се ориентираха. Клинтън след дълги размисли одобри действията на Елцин. Ах, каква изненада!
Ако той се беше опитал да разгони американския парламент, какво ли би станало с него?
Ориентираха се и Мейджър, и Митеран, и нашият приятел Хелмут.
Западът даде съгласието си за съществуването на узурпаторската власт. Мисля си, че това съгласие беше получено от Елцин предварително. Без съгласието на Запада тази власт отдавна вече не предприема никакви действия.
Е, ами Кравчук, Назърбаев, Снегур?
И те го подкрепиха.
Като комунисти — комуниста.
А виж, Илюмжинов не го подкрепи. Човек загадка е този Илюмжинов.
А ето и ново двайсет! Върнаха Шумейко. Следствието не намерило в действията му състав на престъпление.