Дали пък цялата тая каша с преврата не се забърка заради това? Предположението не е дотам безумно. Та нали разтуриха Съюза, за да премахнат Горбачов.
Около Белия дом приижда все повече народ. Днес през площада са преминали около сто и петдесет хиляди. Пристигна отряд от Приднестровието.
Много от районите не подкрепиха Елцин.
Нов указ: тези, които не са се подчинили, да бъдат уволнени!
Народовластие в действие: да бъдат уволнени избраните от народа?!
Губернаторът на Брянска област Лодкин е бил просто изхвърлен от омоновците на улицата. Пребили всички, които им попаднали под ръка.
Създава се впечатление обаче, че работите на властта не са много добре. Сега им трябва някоя и друга жертва, като онези момчета, които през август 1991 година се хвърлиха под горящия сляп танк.
Тъкмо го помислих — и съобщиха за жертви. На „Ленинградския проспект“ е извършено нападение върху щаба на ОНД. Убити са един милиционер и жена на прозорец на около триста метра от трагедията.
Мътна работа. Арестувани са девет души, но този, който уж е стрелял, не е арестуван. Арестуван е полковник Терехов. Но — в къщи. Подлъгали го с измама да излезе и го арестували. Видях веднъж този Терехов. Фанатик. Такъв, разбира се, е способен да извърши какво ли не. Но в дадения случай има нещо нечисто. Адвокатът на Терехов разказва, че той е бил бит така, както биели при Сталин. Предавали го от ръце на ръце.
Не, работата е тъмна. Очевидци твърдят, че това си е била една обикновена мафиотска разправа. И затова се е стреляло.
Интелигенцията пред Белия дом е малко. Неслучайно две години средствата за масова информация се стараят толкова и разпалват омраза към депутатите.
В деня на преврата, буквално няколко часа преди него, имах разговор с един деец на изкуството. Оплаках се, че няма вицове. Доказателство, че обществото ни е безнадеждно болно. По-рано каквото и да измъдреше правителството, на следващия ден имаше виц. И някак си ти ставаше по-леко.
— Ама защо? — каза ми този деец. — Наскоро с жена ми чухме един виц. Много е смешен…
„Може ли да се приватизира конституцията? Може. Ако на всеки депутат се даде по някой член.“
Такива ми ти работи. Един известен пианист предлагаше идеологическите противници да бъдат бити с канделабри, яростната демократка Ирен Андреева умоляваше Елцин на срещата в Болшой театър да бъдат използвани старите методи за пропаганда („Борис Николаевич! Но вие самият сте бивш партиен работник, вие трябва да помните как се прави това…“), а ето сега — всекиму по някой член.
И отчаяните глави в Белия дом не изостават от противниците си. Подобриха кодекса. Допълниха члена за посегателство върху конституционния строй с фразата „включително и разстрел“.
Един голям дипломат предложи тази поправка.
Макар че ако говорим честно: има ли по-тежко престъпление (освен зверското убийство, разбира се) от посегателството върху конституционния строй, върху народовластието?
В Белия дом междувременно са изключили телефоните и електричеството. Няма вода. Не работят помпите в подземието. Домът е построен неудачно — долу се събират подпочвени води, които трябва да бъдат непрекъснато изтегляни с помпи.
Водата в подземията приижда. Още малко, и ще пробие канализацията. Пресата ликува: „Скоро депутатите ще се удавят в екскременти!“.
Подразделенията от вътрешните войски се потягат. Кордонът около Белия дом става все по-плътен.
А комунягите все пак бяха по-меки. И по-честни. Онези три дни през август ги прекарах в Белия дом. Защитавах „демокрацията“. Никой не ни изключи нито телефоните, нито светлината. Живеехме си напълно комфортно. Помня последната нощ с Ростропович. Шампанското се лееше като река. Никой не ни нападаше и не стягаше обръча. Обратното — ние насочихме цевите на танковите оръдия.
Не, тези момчета са по-твърди. Те няма да се церемонят.
А ние упреквахме комунистите в жестокост.
Впрочем какво говоря? Елцин не е ли комунист? Аз някак си периодично забравям за това. Например на 12 юни 1991 година го забравих. Съвсем ми изскочи от паметта.
Та беше ли възможно да се направи кариера в партийния апарат, в стария партиен апарат — кариера до кандидат-член на Политбюро! — без нито веднъж да предадеш и продадеш, без да премълчиш, когато трябваше да крещиш с цяло гърло, и без да прекрачиш през трупа на другаря, или образно казано — без да взривиш Ипатиевския дом?