Не беше възможно.
Нека не забравяме повече за това.
Ах, „ментърджии“! Цялото лято плашиха народа: Върховният съвет иска да въведе цензура в телевизията! Настъпи моментът, когато Върховният съвет не може вече нищо. И какво?
Чухте ли поне една правдива дума от телевизионния екран? Освен, разбира се, съобщението коя дата сме днес.
Милите момичета говорителки започнаха да предизвикват физическо чувство на отвращение. Момичетата, мръзнещи по входовете на хотелите, изглеждат по-чисти и по-честни. Те не позволяват да ги насилват.
Време е да си спомним как умеехме да възприемаме телевизионните съобщения преди десет години. Тогава добре познавахме тази наука — умението да улавяме словото на истината сред морето от лъжа.
Всичко, което говорят от екрана, трябва да се разбира точно обратно.
Ако казват „бяло“, значи е черно.
Ако е „не“, значи — да.
Например ако казват, че няма да използват сила, значи непременно ще използват.
По-рано можеше да включиш „Свобода“ или Би Би Си.
Имахме такъв навик в Русия — да слушаме нощем Би Би Си.
Сега и западните станции лъжат по същия начин, че и повече.
Е, какво се получава тогава? Интересите ли съвпаднаха?
А сега нека прелистим „прогресивните“ вестници. Ето бележка: „Комунистите осраха Белия дом“. Оказва се, че защитниците на Белия дом пикаят в храстите.
Ами демократите комай не ходят по нужда.
Тогава възниква въпросът: а ние с вас през онзи август, 20 хиляди души, къде пикаехме, а?
Младежкият вестник е преименувал Белия дом в БиДе.
Клозетно остроумие.
Впечатлението е такова, като че ли авторите съчиняват тези репризи, напъвайки се в тоалетната.
Застрелял се е моят любим писател Вячеслав Кондратиев.
Вестникарската бележка съобщава: „Тайната за смъртта на Кондратиев е забулена в мрак“.
Няма никаква тайна. През последните години знаменитият писател живееше в нищета. Възгледите му са добре известни, той неведнъж ги е изказвал в печата. Нямаше повече сили да гледа това, което направиха с неговата страна. Той последва Юлия Друнина, също фронтовачка.
С куршума постави последната точка. От пистолета, с който беше преминал цялата война.
Както и преди референдума, започна раздаване на фалшиви полици.
Съобщение: цените на хляба ще бъдат либерализирани не от първи октомври, а от петнадесети. (Помните ли, преди референдума Елцин каза, че цените на бензина няма да бъдат вдигнати. Завърши референдумът и ги вдигнаха.)
Какви изводи могат да се направят от новото съобщение?
Първо. Купуват народа. С евтино и сигурно средство. Решили са засега да не го дразнят.
Второ. До 15 октомври разчитат да приключат с Белия дом.
Още едно съобщение: повишили са заплатите на служителите в силовите министерства. Две седмици преди това на всички тези ведомства беше отказано повишаване на заплатите.
Излиза, че решението за разгонването на парламента е взето неотдавна, не преди повече от две седмици.
Популярен вестник публикува исторически вицове. Вече празнуват победа — решили са, че сега със страната, с нейната история, с народа и неговите велики предци могат да правят каквото искат. Ето един виц:
„Руският гений Александър Василевич Суворов от дете обичал да кукурига като петел. Случвало се насред битка да изкукурига — дребен, с разперени ръце, просто ужас! А врагът вижда: трябва да воюва с ненормален — и дим да го няма!“
Днес прочетох във вестника и за себе си. Между другото, бях в хубава компания — Александър Зиновиев, Татяна Корягина, Юрий Власов… Оказва се, че всички ние сме били „изпаднали от каруцата на някакъв завой на историята“…
Авторът на статията не уточнява на кой точно.
Аз ще му подскажа. На същия онзи завой, когато изведнъж стана ясно, че от плодовете на нашите усилия за разрушаване на тоталитарната система, от резултата на усилията на цялото общество са решили да се възползват мошениците. Аз дори мога да посоча датата на този исторически завой — 21 август 1991 година. И освен себе си няма кого другиго да виним. Ние сами връчихме знамето на демокрацията в ръцете на мошениците.
Вчера дотича при мене един човек — очичките му горят, целият трепери от възбуда: