— Един виц!
— Давай.
— Знаете ли Невзоров как го наричат?
— Е?
— Шесторка7 с две нули!
Не, рано е още да празнуваш победата. Не, зле са им работите, щом дори обичайното остроумие не действа.
Невзоров може да бъде наричан всякак, но само не и „лакей“. Понеже е вожд. И по характер, и по положение. Щом толкова го мразите, наречете го вожд на лумпените. Макар че според мен по-правилно е на онеправданите и нещастните.
Да, той служи на тях. Както вие служите вярно и усърдно на властта. Но служенето на народа, колкото и лош да е той, винаги се е смятало за почетно задължение на руския интелигент. Разбира се, и Невзоров се пресилва в работата. Но като се вземе предвид, че вие сте безчет, а той е един, че вие имате десетки часове в ефира, а той секунди — нормално е. Напълно му е позволено.
А вицът за Невзоров е измислен от истински „лакей“.
Смелите у нас ги ненавиждат повече от страхливците. Такава е човешката природа. Ако някой направи избор в полза на смелостта, самият трябва да е смел. Да си страхливец е по-лесно.
В Белия дом има аварийна електростанция. Завтекли се към нея, но нямало нафта. Били „такива-онакива, хитри и пресметливи“… Тези хитри и пресметливи народни депутати дори с нафта не са се запасили в случай на блокада. Не са предвидили. Въпреки явните заплахи, че ще бъде разгонен парламентът. Елцин обещаваше горещ септември — и той настъпи.
Имам един познат — бивш хулиган от Казан, Серьожка Шашурин. За него веднъж имаше предаване по телевизията.
Та този Серьожа и негови приятели купили със собствени пари един бензиновоз с нафта. Бензиновозът не бил пропуснат, задържали го още на Можайка. Тогава те пресипали нафтата във варели, натоварили ги в багажниците на колите си и ги докарали в Белия дом. Там с бой, с помощта на казаците вкарали нафтата през кордона — а нататък вече народът сам я довлякъл до самия дом.
На следващия ден в Белия дом отново очаквали Серьожа, обещал да им докара камион с продукти, но не се появил.
Сутринта в неделя, на 26 септември, го арестували.
Средствата за информация лъжат, че в Белия дом раздават оръжие на болни хора, които не могат да се контролират.
Лъжа е.
Лъжат също, че служителките от апарата били станали заложници в Дома. Били получили заповед да не напускат работното място.
Лъжа е. Разговарях с тези жени. Те са много по-умни и благородни от еднополовите им телевизионни и вестникарски репортерки, които разпространяват тези сплетни. За мъжете пък да не говорим — та мъже ли са това?
Не, обсадените трудно ще бъдат сломени.
До Руцкой са двамата му братя. Не се отделят от него. И походните им легла са до неговото.
Вечерта в понеделник дойдох пред Дома. Нещо се е променило. А-ха! Дадена е заповед да се пускат всички да излизат, но никой да не влиза. Нито сътрудници, нито роднини, нито журналисти, нито депутати. Онези депутати, които са си отишли да нощуват в къщи (така правеха мнозина до този ден), утре няма да могат да влязат в Белия дом. След това пресата ще обяви, че ето на, най-разумните са си отишли от Белия дом…
Върнах се вкъщи и включих телевизора. Говорителят: „Правителството обмисля вариант как да бъде спрян достъпът до Дома на съветите…“
Я гледай! Правителството едва го обмисля, а там, пред Белия дом, вече са го обмислили!
Никога не ни е вървяло с вождовете. Кой ли само не е бил на Олимпа на властта: и фанатици, и тирани, и любители на гопак, и колекционери на чуждестранни марки, и кумири на западната публика…
Но такива като сега още не е имало.
И така — плътен блокаден обръч. Войници със стоманени щитове. Бодлива тел по целия периметър. Концлагер. Само още наблюдателна кула и часови с кучета няма.
Сряда, 29 септември. Разговарях по телефона с Йосиф Кобзон.
— Казват, че си бил в Белия дом?
— Бях.
— Как влезе? Я кажи.
Той разказа как е станало.
Йосиф се обърнал към свой приятел, голям началник. Онзи казал: „Ще се опитам да направя нещо. Ще ти позвъня утре сутринта“. Сутринта му звъни: „Ще изпълниш ли едно поръчение?“ — „Да“. С една дума, Йосиф отишъл като парламентьор — да предлага на защитниците на Белия дом условията на противниковата страна. Преди това позвънил на Люда, жената на Руцкой. „Какво да предам на мъжа ти?“ — „Ох, Йосиф, може ли да дойда с тебе?“ Йосиф звъни на Панкратов, главния милиционер на Москва: „Може ли и жена му да дойде?“.
7
Петербургският журналист Невзоров води популярното телевизионно предаване „600 секунди“. Във вица има игра на думи: „шесторка“ (по-точно „шестьорка“) в руския език има значение и на лакей или слуга, т.е. Невзоров е наричан лакей с две нули. — Бел.прев.