— „Не! Заповядано ми е да пусна само вас.“ — „Та тя му е жена!“ — „Казах: не!“ Кобзон отново звъни на съпругата на Руцкой: „Не разрешава“. — „Добре, Йосиф. Тук съм приготвила едно пакетче — чорапи, кърпи, бельо. Ще го вземеш ли?“ Йосиф отново набира телефона на Панкратов: „А пакет с чорапи, кърпи и бельо може ли?“. — „Не!“
Пратка с чорапи биха я пропуснали дори в затвора.
Изглежда, че не са успели да използват трагедията на „Ленинградския проспект“ срещу защитниците на Белия дом. В противен случай пресата би врещяла само за това. Нужна им е нова жертва. Очакват я направо с въжделение.
А засега всички загинали в Москва ги приписват на Руцкой и Хасбулатов. Например жертвите от автомобилните катастрофи… Виновен е Белият дом. Заради него по пътищата има задръствания.
Задръстванията са страшни. Затворени са всички пресечки около Белия дом. Затворена е важна артерия — крайбрежната. По едно време беше затворена улица „Беговая“. Тя пък защо ли? Затворена е „Красная Пресня“. Откъм Белоруската гара не пускат… Катастрофи, жертви…
Виновен е Белият дом. Защо са се затворили, защо не предадат оръжието и не излязат?…
„Виновно си затуй, макар че ми се ще да ям.“
Точно така. Клъвнаха!
На „Барикадная“ е станала истинска трагедия. Загинал е подполковник Владимир Григориевич Рештук.
Владимир Григориевич е загинал, след като демонстрантите са били вече разгонени. Улицата е била пуста. Тежък влекач изтеглял настрана преобърнато от демонстрантите вагонче. Вагонът се прекатурил, трима милиционери успели да отскочат, а Владимир Рештук не успял. Така описва станалото очевидецът на трагедията Алексей Косулников („Новая ежедневная газета“, 01.10.1993).
По-нататък Косулников пише:
„По-страшна от смъртта може да бъде само нейната трактовка… Смъртта е страшна винаги — независимо от обстоятелствата. И подло, и болно, и срамно е, когато стане ясно, че гибелта на един баща на пет деца е използвана като още един тактически аргумент в странните анализи, които вече успяха да поомръзнат на моя град.“
Да, Алексей. Ужасно е и това, че Те очакваха тази смърт, очакваха я с въжделение. И моментално измислиха удобни версии. Само истината никого не заинтересува. Напразно. Можеше и истината да я обърнат в своя полза, да я направят, както вие казвате, „тактически аргумент“. Ето вариант: вагончето са го преобърнали демонстрантите; демонстрантите са излезли на улицата, защото Онези са се затворили в Белия дом; ако Руцкой беше предал оръжието и беше изпълзял на колене при победителите, Владимир Рештук би останал жив…
Сега Те като вампири ще очакват нова кръв.
Няма да се учудя, ако застрелят дори някого от своите. Аз НЕ ИМ ВЯРВАМ.
Усеща се, че щурм все пак ще има.
Телевизията непрекъснато настройва зрителите.
„Правителството на Москва не може да се помири с това, че в центъра на столицата съществува такова огнище на напрежение.“
„Рейтингът на Елцин пада… Обяснява се с това, че хората чакат от президента решителни действия.“
В сряда вечерта ми се стори, но днес вече ще започнат решителните действия. Пристигнаха военни попълнения, появиха се бронетранспортьори; работим в Киноцентъра, в съседство с Белия дом. Войниците вече блокираха входа на Киноцентъра. Пръстенът около обсадените се разшири — осигурена им е свобода на действие.
В Белия дом си сложиха противогазови маски. Останали са още от онзи, августовския пуч.
Около шест вечерта бях при един известен в цялата страна бизнесмен. Той ме дърпаше за ръкава и шепнеше: „Не ходи там, не ходи!“. (Аз отивах в Киноцентъра.) — „Защо?“ — „Сега ще има щурм. Козирев току-що заяви на Клинтън, че в най-близките часове ситуацията ще бъде решена“.
Нощта премина тревожно. Съмна и облаците се разсеяха. Обстановката около Белия дом отново неуловимо се промени. Не мирише на щурм. Какво е станало?
Събрал се е Съветът на представителите на нациите. Поставили са ултиматум да се свали обсадата на Белия дом: иначе и ние ще ви блокираме — ще прекъснем газта и нефта, ще прережем железопътните магистрали… Да, подкрепата е повече от сериозна. Но Те са заложили на последната карта и биха плюли и на регионите. Трябва да има още по-съществена причина.
Трескаво прелиствам сутрешния вестник.