Ето я причината! Държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър е размахал пръст: „Не се ли нарушават при вас човешките права?“.
И всичко се е променило.
Телевизорът запращя, образуваха се малки процепчета и оттам като божи кравички започнаха да изпълзяват мънички истинки.
Въздухът се промени — започна по-леко да се диша.
Днес е петък, 1 октомври. Белият дом се държи десет дни.
Това са всичките новини за днес. Да продължим работата над книгата.
Не!
Не мога да се стърпя да не преразкажа три нови телевизионни съобщения.
Първото. Правителството уведомява населението, че е възможно цените на хляба да бъдат либерализирани дори не и от петнадесети октомври, а значително по-късно.
Разшаваха се! Но не е ли късно? Например в Сиктивкар цените на хляба вече са либерализирани.
Второто съобщение. Говорителят известява с гордост:
— Администрацията на САЩ заяви официално, че възнамерява да включи Русия в списъка на развиващите се страни…
И третото. Репортаж от някакво благотворително мероприятие в центъра на столицата, където се раздава безплатна чорба на стари хора. Интервю с една старица.
Старицата:
— Не съм очаквала, че в края на живота ми ще бъде проявена такава грижа за нас, старците…
Робско племе
Децата.
Това е нашата главна тема. Където и да ходихме, наблюдавахме децата. Защото разбирахме: бъдещата Русия — това са нейните граждани. Каквито ще бъдат нейните граждани, такава ще бъде и страната.
Децата ни са прекрасни, няма какво да говорим. Винаги сме го умеели това — да правим деца. Наистина все по-рядко. Смъртността превиши раждаемостта.
Нима ослепяхме? Нима Бог отново ни лиши от разум? Не виждаме най-пагубния за страната процес.
Думата е на митрополит Йоан: „Ние осакатихме душите на нашите деца с отровата на потребителството и низкия разврат, похабихме цяло поколение младежи, свеждайки съществуването им до скотското равнище на тъпото биологическо вегетиране“.
Едно осакатено поколение вече израсна, сега подраства друго. Върху него са нанесени такива морални травми, след които вече няма да може да се оправи.
Детска проституция, детска порнография (има вече и такава), деца — наемни убийци, деца на служба в мафията… Кого ли ще смаеш сега с това!
А чували ли сте как разговарят помежду си те, нашите деца? Разхождам се с кучето — ходя покрай училището.
Три ученички седят на люлките. Към тях приближават двама ученици. Едно от момичетата, като разтегля думите и имитира украински акцент, вика високо:
— Ой, момичета-а, гащите събувайте!
Пред мен вървят две хлапета и разговарят:
— Ти Люска чукал ли си я?
— Не… Целичка си е. Нищо, освен минет не умее…
Разговор в моя вход:
— Къде е Льонка?
— В къщи… Учи…
— За какъв? За дебил?
— А тебе ебе ли те?…
Моля да ме извините, но не можеш да изхвърлиш думите от песента.
Децата мимоходом схващат всичко, на което ги учат големите. Псувните, както и чуждите думи, се настаняват трайно в руския език. Децата гледат кино, въртят видео, понякога прелистват вестници.
Заглавие в младежки вестник: „Сам си се осрал!“.
Една безобидна наглед работа — деца мият коли и понякога продават бензин… Имах двама приятели, работеха в „Известия“ (сега и двамата са в Америка). Непрекъснато спореха с мен:
— А какво лошо има в това? Детето от малко свиква на труд…
Гледай ти! А у вас в Америка състоятелен родител ще пусне ли детето си на уличното платно? За цял ден… Това първо.
Второ, тези деца не учат. А и да учат, не си дават зор. На първи септември минахме по улиците на Москва. Още с първите двама малчугани се заприказвахме на крайбрежната улица пред сградата на парламента.
— Защо не сте на училище?
— Стига сме учили!
И двете момчета са зарязали училището.
Кажете, има ли нужда Русия от необразовани граждани?
Не, но ако твърдо сте решили да превърнете Русия в Сомалия, тогава въпросът отпада…
И още един въпрос. Дали децата на лавкаджиите, търговците и банкерите, децата на бойците от „петата колона“, децата на висшите чиновници и правителството продават бензин по улиците? Или се учат в престижни училища?