И трето. Тези юноши се криминализират. Пушат, пият, псуват, мамят купувачите; те си имат свой рекет, свои сметки, свои авторитети…
Съвършено ясно е, че по улиците се трудят децата на нископлатени родители — като правило най-честната категория на обществото. Децата на интелигенцията, на работниците…
Викат някой родител в училище и го мъмрят:
— Вашето дете не идва на училище…
Таткото смутено разперва ръце:
— Ами какво да му кажа? Той печели на месец толкова, колкото аз за година не мога да изкарам. Как бихме живели, ако не е той…
Преди 75 години в Русия стана интелектуален преврат. Децата на работниците и селяните получиха правото на достойно образование. За децата на интелигенцията, духовенството, аристокрацията и дворянството вузовете се затвориха — изискваше се удостоверение за работническо-селски произход. Животът им премина в мрак, в нищета и мнозина отидоха по затворите…
За седем десетилетия в страната се образува нова интелигенция, работническо-селска. Сега вече много от децата на тази интелигенция не ще могат да получат достойно образование. Впрочем децата на работниците и селяните — също. В Москва например има училище, където обучението струва 4 милиона рубли годишно. Сега навярно е повече — във връзка с инфлацията.
В това училище се учат децата на новобогаташите.
В девет часа сутринта пред училището спират луксозни коли. Дечицата, придружавани от мама, татко, а най-често от шофьор или „бултериер“, влизат в училище. Там ще ги учат на няколко чужди езика и най-добрите педагози ще се трудят над техните слаби умове. Дечицата, за съжаление, не са от най-умните и най-способните — по-голяма част от тях не са издържали и най-примитивния тест при постъпване в училището.
— Е, какво пък — ще ми отговори всезнаещият „демократ“, — след време и от децата на новобогаташите ще израсне нова интелигенция.
Да, разбира се. Ще израсне. След около седемдесет години. Впечатлението е такова, сякаш всички ние ще живеем като библейския Ной — по триста години. Толкова лесно боравим с историческите категории.
Вървя по „Невски“. Тълпа. Малък ансамбъл изпълнява „Мурка“.
Безсмъртната, неувяхваща „Мурка“. На колко години е тази песен, а продължава да живее и като че ли достигна върха на популярността.
Кой от нас не е пял знаменитата „Мурка“? Но в къщи, в шумна компания… На естрада, дори на такава — импровизирана, все пак не я изпълняваха. Значи общественият инстинкт за самосъхранение беше жив — на улицата, на обществено място не бива! Не бива, защото има деца…
Защото бандитската романтика лесно завладява…
Изглежда, че сега този обществен инстинкт е умрял. По естрадите, по екрана плъзнаха нови герои — престъпниците. Постепенно в главата на младия зрител се създава убеждението, че да си бандит, това си е професия, само че рискована и интересна.
Веднъж попаднахме в една детска приемна. Сега във всеки руски град има такива приемни, които са препълнени. В тях събират избягали от вкъщи деца. Гледат ги там, докато родителите им не ги приберат. Преобладават момчетата, но има и момичета.
Разговорихме се с хлапетата.
— Момчета, какви професии ви харесват? Кой какъв иска да бъде?
— Кооператор!
— Кооператор!
— А ти?
— Не, аз няма да стана кооператор.
— А какъв искаш да станеш?
— Търговец.
— Защо?
— Ами… парите са много…
— А ти мислиш, че търговци са тези, които работят по будките?
— Не, защо, може магазин да се отвори… За различно облекло например…
— А аз вече работих в лавка. При брат ми. Свих два „лимона“8 и избягах.
— И какво направи с тях?
— Пропих ги и ги изядох…
— Как се казваш?
— Антон.
— Е, може ли човек с такова име да бъде бандит?
Децата в хор:
— Може!
— Знаеш ли, има писател с такова име като твоето. Антон… Кой ще подскаже?
— Пушкин!…
— Не, не е Пушкин. Антон Павлович Чехов… Кой от вас иска да бъде писател?
— Писател не е интересно.
— А космонавт?
— …
— А шофьор?
— Аз! Аз искам да стана шофьор.
— Защо?
— Там винаги можеш да свиеш нещо…
Децата се смеят:
— У него всички професии се свеждат до краденето…