Разхождат се, смеят се, разглеждат надписите по асфалта („Ние сме руси, Бог е с нас!“), фотографират се… А във въздуха вече се носеше мирис на смърт.
Казват, че историята се повтаря двукратно: веднъж — като трагедия, а повторно — като фарс.
Този път всичко беше обратно. Тогава, през август, беше фарс, а сега пред очите се разиграва истинска народна трагедия. Вече има много жертви.
А вие мислите ли, че Той или Те, когато са съчинявали и са издавали този указ, не са знаели, че ще има жертви? Че те ще бъдат и от двете страни? Че най-напред ще загинат любознателните младежи? И нищо неразбиращите деца?
А онези, които са ги призовавали към „решителни действия“, не знаеха ли?
Знаеха — и едните, и другите. Очакваха дори най-лошия вариант — че ще се пролее кръв по цяла Русия.
На оръжие зовяха не само „червените“. Към кървава разправа призоваваше и творческата интелигенция. Само че поради естествената си страхливост призоваваше доброволци не сред своите редици — зовеше за подвизи армията и милицията.
Ценителите на Достоевски! Как обичаха да блеснат с неговата фраза: „Тя (висшата хармония) не струва сълзата дори само на едно измъчено дете“.
Ще им отговаря и аз — с Достоевски.
Не го искам вашия колониален рай. „И затова своя входен билет бързам да върна обратно.“
Поразително е! Дори в истинската трагедия присъстват сцени, поставени сякаш от режисьор с лош вкус — фарсови сцени.
Гайдар публично призова всички на барикадите. Спомняте ли си, на предишните страници писах за огромната армия на „бултериерите“, бойни подразделения, от която има във всеки град. Бойците на мафията. Призивът беше отправен преди всичко към тях. Но бандитите не се отзоваха (затова са и бандити!). Ограничиха се със сандвичите и киевските котлети (цяла нощ на „защитниците на Москва“ носеха храна от съседните ресторанти)10.
На призива на Гайдар откликнаха честни наивни граждани.
Онзи път, през август, издигнахме барикади и прекарахме на тях три денонощия. Противникът не се яви. Но се запасихме с впечатления за две години. Две години разказвахме колко страшно е могло да бъде нападението, какви ужаси би могла да извърши с нас „Алфа“.
Този път московчани прекараха на барикадите едно денонощие. Противникът отново не се появи. Но впечатленията ще стигнат за една година. (На следващия ден Гайдар ще излезе по телевизията и ще благодари на московчани за нечуваното мъжество.)
Но да разкажем за „Алфа“. Онзи път „Алфа“ не даде никакви обещания, но и никакви действия не предприе. А този път (в предаването на Политковски „Политбюро“) обеща: „Бойците на «Алфа» в никакъв случай няма да щурмуват Белия дом“. Всеки от нас, който си спомни старата наука — телевизорът да се гледа наопаки, си каза: „Аха! Непременно ще щурмуват!“.
Нощ е. Вече е ясно, че на сутринта предстои кървава разплата. От ръцете на Макашов и анпиловците властите получиха такъв коз, че ще бъде просто глупаво да не го използват.
През последните десет дни на телевизионния екран почти не се виждаха представители на творческата интелигенция. Това ме учуди. Все пак не са всички във Вашингтон? И изведнъж…
Един подир друг на екрана се появяват популярни артисти и дейци на изкуството. Изпълзяха от окопите. И рискувайки живота си, пристигнаха на Шаболовка11. (В полунощ минах с колата по Москва и не чух нито един изстрел, не видях никакви безредици — столицата живееше както обикновено.) Дейците на изкуството, като се прекъсваха един друг, се кълняха във вярност на властта. (За тези, които не се кълняха, например Сергей Жигунов, вестниците още на следващата сутрин щяха да кажат, че „не са най-умни“, за Политковски и Любимов — че са били пияни.)
Изведнъж стана ясно, че нашите творчески работници са не само мъжествени и безстрашни, но и много решителни. С една дума, истински мъже. Обичат бифтек с кръв. Едва ли не всеки втори от изказващите се настояваше за страшно наказание на отстъпниците. „Да бъдат разстреляни, гилотинирани… да ги показват в зоологическата градина!…“
А аз през цялото време си спомнях за Солженициновото „Теленце“. Хем не е същото, хем много прилича на него.
На 7-и сутринта започнаха да обстрелват парламента.
Въодушевена от мощната подкрепа на обществеността, властта се реши!
Първи загинаха жени и деца.
„Бронетранспортьорите, връхлетели със скорост в абсолютно незащитеното пространство пред Дома на съветите на Русия, започнаха да обстрелват палатките на невъоръжените постове на охраната. В тези палатки се оказаха предимно жени и деца. Тези, които бяха в зданието, видяха как труповете им бяха покрити с полиетилен.“
10
Тогава още не знаех, че „бултериерите“ са откликнали. Бойците на мафията са участвали в събитията. — Б.авт.