Сега от дъното ще изплува цялата мръсотия. Настъпи времето на мръсниците. 4 октомври е денят на тържеството на безнравствеността. Разстрелът на парламента пред очите на цялата страна не може да премине безследно. Събудени са и изплуваха на повърхността всички тъмни сили.
Гърмят оръдията на танковете. Тълпата на моста вече не реагира така бурно на попаденията на снарядите. Зрелището, дори и такова невиждано, започва да втръсва.
Някой домъкна на моста намотка бодлива тел, с която беше обграден кръгът около Белия дом. Хората започнаха да си отчупват парченца за спомен. Ръцете на всички, които се опитваха да го направят, бяха в кръв — страшно нещо е бодливата тел. Взех си и аз едно парченце за спомен.
… Пламна един от етажите на Белия дом. Огънят се разпространява бързо. Ето вече гори всичко нагоре. Малко по-далеч от тълпата, на моста, спряха двама старци (по-късно поприказвах с тях — фронтоваци ветерани, превземали Кьонигсберг). Единият от старците — с благообразен вид и бяла брада — каза: „Разстреляха Русия. Можем да си вървим в къщи“.
В къщи залепнах за телевизора. Си Ен Ен предава пряк репортаж от мястото на събитията. Руският позор се транслира по целия свят.
Хрониката понякога е прекъсвана и на екрана се появяват ту един, ту друг от популярните дейци. Не казват вече нищо ново — правят главно проучвания по темата: какво да бъде наказанието за отстъпниците.
Появява се комендантът на Москва: извънредно положение, комендантски час и така нататък. Той съобщава интересна новина. Цитирам по памет:
„При опит да се измъкне от Москва е арестуван небезизвестният Невзоров. Той е бил с въоръжена охрана…“
Значи затова са го арестували — защото охраната е била с оръжие!
Всеки голям мошеник в тази страна има телохранители, всяка криминална търговска структура — боен отряд. А журналистът, когото единодушно ненавиждат всички бандити от бившия Съветски съюз, не може да има охрана.
Около три-четири следобед е. В Дома с бял флаг отива Руслан Аушев, президентът на Ингушетия.
Вечерта позвъних на Руслан, той бързаше, заминаваше си.
— Руслан, колко са труповете?
— Докато бях там, от Белия дом изнесоха 127.
— Има ли още много?
— Много.
Героят на Съветския съюз Руслан Аушев е един от най-порядъчните хора, които познавам. На неговата дума може да се вярва. Запомнете тази цифра — 127. 127 трупа са открити привечер на 4 октомври. Вероятно от партера и първия етаж. На горните етажи още не са се качвали. Колко ли са струпани там, тогава никой не знаеше. А сега вече няма и да узнае.
Привличам вниманието ви към този пункт, защото буквално на следващия ден ще започне странна „въртележка“ с труповете. Още една позорна и мръсна история, която вече не е нещо ново за нас.
Властта ще започне да заличава с мръсната си опашка следите от кървавото престъпление.
Още едно интересно съобщение: срещу Кирсан Илюмжинов е възбудено наказателно дело. Разкрита е една история с мазут.
За този мазут знаех отдавна. Правозащитните органи имат документи по тази съмнителна сделка. Правозащитните органи знаеха. Знаеха и властите — бяха им докладвали. Знаеше и Елцин. Но Кирсан беше негов приятел, а Калмикия — едва ли не полигон, върху който се изпробваха предстоящите в Русия реформи. Но щом Кирсан не послуша големия брат и не прояви лична преданост, бившият „личен приятел“ се превърна в следствен. Младият калмикски президент се държа много достойно в дните на президентския пуч — той не просто отказа да участва в подготвяното престъпление, а го направи открито, пред очите на цялата страна. Но всяка проява на човечност и порядъчност в коридорите на властта мигновено се наказва. Заплати и Илюмжинов. Старата папка за делото с мазута беше издухана от прахта и поставена на масата на следователя.
Зная, че в правителството е имало хора, които са искали, дори са се опитвали да възразят. Но никой не е могъл.
Всеки е „на въдицата“. За всеки си има папка с „дело за мазут“.
Просто нямам сили да гледам телевизия. По-рано, по време на Тоталната Лъжа, имаше една или две телевизионни програми. Сега са много и във всичките — ЛЪЖА.
Нищо не им е подействало. Дори Обръщението на Светата църква не е докоснало сърцата им.
На 2 октомври църквата се обърна най-напред към средствата за масова информация: „Не лъжете, не давайте едностранчива информация, премълчаването също е грях…“