Шашурин, щом не прояви преданост към Властта, срещу него веднага заведоха дело. Вече казахме, че всеки, буквално всеки си има свое „дело за мазут“, всеки е „на въдицата“.
Криминална страна!
Фашизъм. Що е то?
Съществува научно определение на понятието „фашизъм“. Колкото и точно да е то, за нас, съветските хора, преживели всички ужаси на фашизма и видели с очите си какво е това нещо, то все ще бъде непълно. Защото няма да може да предаде нашето емоционално отношение към фашисткия ред.
Освен всичко останало, за нас фашизмът е още и такова състояние на обществото, когато цялата мръсотия от дъното се надига и изплува на повърхността, когато всичко долно у човека излиза налице, като кара сърцата на хората да потръпват и настръхват.
Сега, когато внасям в книгата поправки и допълнения (вече е 19 октомври), информационните средства все по-рядко наричат това, което стана, „бунт на червено-кафявите“. Намериха по-силно определение.
Това е ясно. Далеч не целият парламент беше от комунисти, та дори и бивши. (Виж правителството цялото е от тях!) Далеч не всички защитници на Белия дом симпатизираха на комунистическите идеи — там имаше и такива, които просто ненавиждаха комунистите; имаше и убедени демократи — от онези, които са за демокрация на дело, а не на думи.
Но има и едно утежняващо обстоятелство. Освен всички защитници Белият дом беше отбраняван и от един малоброен отряд от младежи под ръководството на Баркашов. Кой е този Баркашов, аз не зная. Мисля, че повечето от читателите — също. Аз не съм толкова далече от политиката, но не съм запознат с програмата на „Руското национално единство“. Повечето от читателите — също. Едва сега ни обясниха: фашисти са. Така да е, фашизмът е лошо нещо. Но колко са били баркашовците? Двадесет, тридесет? Колко? Отговорете ни.
Мълчат.
А колко бяха защитниците на Белия дом? Онези, които имаха оръжие в ръцете си. И онези, които нямаха, които смятаха за свое оръжие закона и Конституцията. Онези, които просто присъстваха, смятайки, че присъстват на страната на справедливостта.
Те бяха хиляди!
И въпреки това метежът бил фашистки!
Ето какво определение намериха. Всички под един гребен. Така е по-лесно. И по-ефективно. Така е по-лесно да баламосаш народа.
Плашат ни: „А знаете ли какво щеше да бъде, ако те бяха победили?“.
Не зная. Не зная какво би било, но виждам какво е сега.
Методите ни с вас са различни. Вие се опитвате да ми обясните какво БИ БИЛО, ако бяха победили „червените“ или, не дай Бог, баркашовците (как ли биха могли да победят и да вземат властта в страната — не проумявам?)
А аз се опитвам да ви разкажа какво ВЕЧЕ Е. При това то има пряко отношение към фашизма.
И затова моля читателя да изслуша разказа, а по-точно свидетелските показания на Олег Румянцев.
Онези, които поглеждат понякога към телевизора, би трябвало да познават Олег Румянцев. Симпатичен млад човек с брадичка и очила. Мек, интелигентен, деликатен; нито веднъж не е избухвал и не е казвал някому груба дума. Депутат, председател на Конституционния комитет или комисия (не ги разбирам много) — с една дума, три години е работил над новата Конституция на страната, и неговият проект така се и наричаше официално — Румянцевски. В миналото — научен работник, той имаше необикновена професия — страновед. Никога не е бил член на партията, убеден демократ.
След ужаса на 4 октомври дълго не можех да го намеря, звънях по всички познати. Изчезнал беше. А исках да поговоря именно с него, с човека, на когото имам доверие. Изнамерих неговия помощник: „Олег Германович е пребит, оправя се“. След няколко дни ми позвъни сам Румянцев и се договорихме за среща. Пристигнах при него в Крилатское, той си опаковаше книгите. Заповядано му беше за три дни да напусне квартирата.
— Излязох един от последните. Офицерите от „Алфа“ ми казаха: „Иди при Руцкой, кажи му, че не бива да се лее повече кръв“.
Изтичах при Руцкой. С него бяха двамата му братя, Володя — личният телохранител, и още няколко души. Оръжието — заредено, в очите — готовност да умрат.