Пред мене се изпречи омоновец. Щракна спусъка. Представете си ситуацията: пиян човек с автомат, с очи, в който няма нищо човешко, а до краката му, малко встрани, лежи нечий труп. „Хайде, куче, прощавай се с живота!“ — казва той, приближавайки към мен. Плю два пъти в лицето ми и закрещя: „Обръщай се!“. Обърнах се с гръб към него. „Клекни!“ И изстреля един ред над главата ми…
Лежах, нямах сили да стана. С крайчеца на окото си видях, че от „моя“ вход излезе депутатът Шашвиашвили; повалиха го на земята и започнаха да го ритат с ботуши. Излезе депутатът Фахрутдинов. Като от заседание — с чанта и вратовръзка. Омоновците се спуснаха към него. Фахрутдинов казва важно: „Аз съм депутат на независимата република Татарстан!“ — „Ах, ти, татарино!…“ И с всичка сила — с приклада по главата… (Фахрутдинов сега е в болница в много тежко състояние.)
Докато биеха Фахрутдинов, аз станах. И побягнах — да става каквото ще. Вмъкнах се във входа и започнах да звъня на всички апартаменти поред. Никой не ме пуска. В апартамента има хора, чува се лай на кучета, но никой не ме пуска.
— Олег, а интересно какво отговаряха?
— Различно. Аз казвам: „Пуснете ме! Ще ни застрелят всички, аз съм депутатът Румянцев!“. А те: „Върви по дяволите!“, „Така ви се пада!“, „Аз имам деца…“.
Изтичах в друг вход. Там на стъпалата седяха Сажи Умалатова, пребитият Шашвиашвили, депутатът Саенко и някаква възрастна жена. Седим. Влиза един юнак. Късо подстриган, с маратонки. От него лъха на водка и кръв. Погледна ни и си отиде.
„Момчета, този е информатор!“ — „Да се махаме.“
Разделихме се. Аз тръгнах с възрастната жена, като я хванах под ръка. Шашвиашвили, Саенко и Умалатова образуваха друга група. Какво се усмихваш?
— Като във филмите за нелегалното време…
— Да, фашизъм. Истински, стопроцентов. И нататък. Вървим ние с тази жена, а вече е тъмно… Изведнъж виждам — в дъното на двора стои банда. Същите като онова момче, информатора — стригани, с маратонки…
— „Бултериери“.
— Какви?
Обясних на Олег какви са „бултериерите“. Борци на мафията. Бойните отряди на криминалните структури.
— В този момент физически усетих — това е смърт. В тъмнината се раздаде глас: „Стой! Ела тука, мършо!“. Гаден смях. И отново глас: „Пълзи!“.
Без да се наговаряме, скочихме към храстите. Изстрел. Втурнахме се във входа, изтичахме на втория етаж и позвънихме на първата врата. Тя веднага се отвори. На прага — жена. „Аз съм депутатът Румянцев“. — „Познаваме ви. Влезте.“
Едностайно жилище и семейство от трима души. Та у тях лежах няколко дни…
А сега искам да попитам онези, които ни плашат с фашизъм. Ако това не е фашизъм, тогава какво е фашизмът?
Изборът на Русия
Вече споменах, че тази книга беше написана преди трагичните събития — те нахлуха в нея като непредвидени глави.
Смятах, че апотеоз на криминалната революция ще бъдат новите избори. Победата настъпи по-рано. Сега вече „свободните“ избори ще останат просто една празна формалност, те само ще закрепят победата.
Революциите не се правят без съгласието, та макар и мълчаливо, на целия народ.
Може да се каже, че Русия направи своя избор.
Даде съгласие за собствената си смърт.
Апотеоз на криминалната революция стана 4 октомври. В календарите на крадците и лавкаджиите този ден винаги ще бъде отбелязан с червена цифра. Всеки ден научавам нови подробности за трагичната нощ. Научих например че през нощта срещу 4 октомври Гайдар и Шумейко звънели наред на криминалните структури и молили за помощ. Армията на „бултериерите“ е облякла бронираните жилетки. Не й се наложи да участва активно в събитията (но тя тепърва ще си каже думата!). Всичко беше решено от професионалната армия. Намерили се бяха неколцина командири, които се бяха съгласили да разстрелят жени и деца. В живота винаги има място за подлост.
Криминално-мафиотската държава победи. Под ръкопляскането на обществеността, под аплодисментите на целия свят. Нищо повече не може да й попречи да стане напълно легитимна. Ще си измисли Конституция — каквато й трябва, ще си издаде закони — каквито й трябват. Ще се представи пред света в благопристойни одежди. „Не ще измият кръвта от ръцете си…“ е празна фраза. Кръвта лесно се измива.