Колкото и да е лошо положението ни, от нас зависи още много. Става дума просто за оцеляването. Оцелее ли мозъкът — ще превъзмогне болестта и тялото. А за да оцелеем, трябва да се научим да мислим самостоятелно.
„Cogito ergo sum“ — казва Декарт.
Мисля — значи съществувам.
Втора част
В чужда страна
Допълнение към второто преработено издание
От 21 септември 1993 година живеем в друга страна. С някои неща тя е нова, а с някои все повече заприличва на старата — на онази, преди революционните преобразования, започнати от Горбачов през април 1985 г.
Друга страна. А за мене лично — абсолютно чужда.
Неотдавна слушах посланието на президента до федералното събрание, което той ни прочете в Кремъл. Отначало не исках да ходя, но после си помислих: я да взема да отида и да видя как ще го слушат и как той ще го чете; това, че президентът може да произнесе нещо със свои думи, на никого и на ум не му идва — той, както и всички посткомунистически вождове, чете сега написани дори и кратките приветствия. Както Брежнев или Черненко. Исках също да видя как ще изглежда той — две седмици не беше се появявал на екрана, три дни Клинтън не могъл да се свърже с него по „пряката връзка“.
Залата слушаше президента невнимателно, депутатите си шушукаха и се подсмиваха; май че не само на мен ми бе дошла на ум мисълта: също като при Брежнев. Умен доклад, написан от референтите, под много от думите можеш да се подпишеш — Брежнев нали също произнасяше правилни слова: за демокрация, за мир, за грижи за обикновения народ… От друга страна, е съвършено ясно, че властта няма да следва нито една точка от своята програма; а какво й пречеше да го прави по-рано?… Брежнев, спомням си, не разбираше много добре какво чете. И тук, изглежда, е същото. „Но ние сме съгласни с такава позиция… Кхъ, кхъ… — върна се към началото на реда. — Но ние… не сме съгласни с такава позиция…“
Сам президентът прилича на посткомунистически вожд, а младото и енергично негово обкръжение по-скоро напомня болшевиките от първите години на съветската власт, когато главна тяхна задача беше да се задържат на власт, да се задържат на всяка цена: с цената на изгубването на огромни територии (Бресткия мир), с цената на пролятата кръв, с цената на неимоверните страдания на народа…
Когато писах тази книжка, много бързах. Исках да успея за изборите. Все едно закъснях, а изпуснах много неща: някои работи забравих да напиша в бързината, а други не ги знаех… Мисля, че читателят ще разбере и ще ми прости тази прибързаност.
А сега — няколко допълнения към казаното вече.
Подготовката към преврата
Сегашната власт, така своеволно наричаща себе си демократична, никога не е и мислила за интересите на Русия, за щастието на своя народ. На думи — да, но практически…
Изминаха две години след като „тримата излязоха от гората“13 и може да се направи равносметка. Русия лежи в руини, тя е унизена, раздробена, в нея зреят или вече бушуват граждански войни, армията е изгубила боеспособност; ако утре Естония и Финландия (и двете имат териториални претенции към Русия) започнат срещу нея военни действия, войната ще се води на равни начала.
А пък за благополучието на народа няма какво и да говорим. В най-плачевно състояние се оказа най-дееспособната част на населението — онези, които произвеждат материални и духовни ценности.
През тези две години властта се занимаваше само с едно — да се укрепва. Всички сили, всички нейни лостове бяха задействани в една посока — да се укрепят и да се направят неуязвими собствените позиции. И не толкова от любов към властта, колкото, за да се избяга от отговорност. Ако Те загубеха, и разплатата за греховете би могла да бъде много тежка. Хората на власт се оказаха не само политически банкрутирали (загубиха всичко!), но и просто хора с нечисти ръце. Корупцията, подкупничеството и ходатайствата в коридорите на властта не подлежат на никакво описание. Днес, когато Те вече добре се укрепиха, когато нямат от какво да се страхуват, сами не крият това. Нагло гледат право в телекамерата, сякаш казват: „Да, такива сме. Е и?“.
Но как така бързо Те се укрепиха?
13
Сградата в Беловежката гора, където бе подписано споразумението между Русия, Украйна и Белорусия за създаването на Общността на независимите държави. — Бел.прев.