Значи проблемът не е в персонажите, а в нравственото състояние на обществото. Ние с вас много искахме нашите законодатели да изглеждат като идиоти и заедно с пресата и телевизията успяхме твърде много в това отношение.
Авторът не е такъв лицемер, какъвто може да ви се стори — защо ли пък някой път да не се посмеем и над правителството, и над парламента. Но съществува нравствен праг, който не бива да се прекрачва.
Ние предизвикахме сред народа недобри чувства към този демократичен институт и произведохме срещу него такъв заряд от омраза, който ще е предостатъчен и за новия парламент. А след това вече следва и логическият извод: а нужен ли е изобщо този институт?
Ако срещу редовите членове на парламента стреляха със „сачмалийки“, срещу Руцкой и Хасбулатов — безспорните лидери на демократичната опозиция, гърмяха с „оръдия“. Все със същата цел — дискредитиране.
Да бъдат опорочени и представени като злодеи, създаващи интриги срещу истинските демократи, да се всее омраза сред интелигенцията и подозрително отношение сред обикновения народ — такава задача беше поставена пред отговорните за средствата за информация лица.
„Хасбулатов е чеченец. Ето го нашия коз, с него ще играем! Схемата е такава. В страната вземат надмощие чеченските групировки и въобще кавказците. А как можем да се борим с тях, след като самият глава на законодателната власт е чеченец? Ясна ли е диспозицията? Напред!“
Чеченската карта беше разиграна грубо. Но свърши работа. Както върши работа с нашия простодушен народ и всеки дори най-примитивен ход. Впрочем именно Хасбулатов започна борбата с кавказките групировки, за което и беше обявен в родината си за смъртен враг на чеченския народ. Сам президентът на Русия спря Хасбулатов (и правилно постъпи, защото да хващаш човека на улицата и да го хвърляш в дранголника само затова че е „лице от кавказка националност“, не е метод). Но в деня, когато Хасбулатов се озова в Лефортово, победителите, президентската власт, именно така и постъпиха: започнаха да ловят из улиците „лицата от кавказка националност“ — всички наред, бежанците, строителните и сезонните работници, и да ги изселват от Москва. Защо? За да покажат на гражданите: „Виждате ли, Хасбулатов го няма и веднага започна действена борба с кавказкото надмощие!“. Две седмици демонстрираха активна борба, а след това, слава богу, се умориха…
Боже, за какви глупаци ни смятат! И правилно ни смятат! Пред нас минава всичко. За да ни излъжат, не трябва кой знае колко да се напрягат…
Хасбулатов и Руцкой прекараха в затвора 4 месеца. Не успяха да им „припишат“ нищо сериозно (смениха се няколко следователи). Сега са на свобода. По амнистия. Следователно съд няма да има.
А трябва да бъдат съдени!
Хасбулатов — защото е чеченец.
Руцкой — защото не се отрече от офицерската си чест.
Да си чеченец в нашата безнравствена страна е грях, а пък да правиш изявления като това: „Аз съм офицер, моята чест ми е скъпа, аз не мога да гледам как се разграбва и се превръща в колония моята родина и затова съм принуден да обнародвам вашите деяния…“ — това е такова престъпление… Прав беше телевизионната звезда Владимир Молчанов, като заяви на 4 октомври: „Такива трябва да бъдат показвани в зоологическата градина!“.
Онзи, който, влизайки в нашата голяма Политика, не е оставил в гардероба на нейното здание своята чест, както се оставят галоши, непременно губи.
С Руцкой се разправиха особено подло. За борба с Руцкой бе създадена специална комисия на правителствено равнище. Наричаше се Междуведомствена комисия за борба с корупцията! (Веднага щом Руцкой се озова в Лефортово, комисията беше закрита. Тя си свърши работата.)
Пред членовете на комисията очевидно беше поставена задачата да се намери или да се изфабрикува убийствен компромат срещу Руцкой. Няма значение дали след това той ще бъде опроверган — само да не е веднага. Така се и оказа. Договорът за доверителни операции, според който вицепремиерът уж бил притежавал сметка в швейцарска банка (копие от този „документ“ показваха по телевизията на милиони зрители), се оказа фалшификат. Но свърши работа.