А защо трябва да осъждаме китайците? Щом северният съсед е решил да разпродаде и пропие всичко, защо да не се възползват? Китайците надхвърлят милиард. В крайна сметка единствената им надежда за оцеляване в историческа перспектива сме ние! Нашите суровини, нашите територии. Още сега ние им предаваме (само в Приморския край) хиляда и петстотин хектара кедрови гори и плодоносни земи — така нареченото коригиране на границите. Остров Дамански, напоен с кръвта на нашите деца, вече е китайски!
От страна на Китай се извършва истинска експанзия и масирана китаизация на този край. Как мислите, колко ли китайци шетат сега в източната част на страната? Около милион! По най-скромни пресмятания.
Между другото, на цялата територия от Урал до Камчатка живеят, ако не греша, някъде около 18 милиона руси.
Нека пресметнем колко години ще са нужни, за да станат по-малко от китайците?
И не е нужна никаква война.
Припомням си един виц от седемдесетте — „застойните“ години:
— Колко ще струва водката през 2000 година?
— Три и половина юана.
Днес вицът звучи още по-актуално.
„Търговията“ с Китай все пак се базира на някаква взаимност. Те ни пробутват китайските си боклуци: цигари, запалки, фланелки, обувки, китайска водка, дъвка.
В Читинското областно управление на Министерството на сигурността ми показаха един документ: краснокаменската фирма „Кентавър“ (Читинска област) е сключила с китайския гражданин Ли Цзихун договор (от 15 ноември 1992 година), според който руската страна се задължава да достави 18 камаза срещу 153 хиляди кутии дъвка — 18 тона!
И какво от това? Нормално е. Изобщо принципът на нашите бартерни сделки е следният: най-важното е да се сключи възможно най-неизгодният за Русия договор. Колкото по-нелеп и абсурден е той, толкова по-голяма е сумата на „допълнителния договор“. А тези пари се внасят в чуждестранна банка по сметка на продавача. Колко ли са потънали в чуждестранните банки? В доклада си Руцкой посочва цифрата 17 милиарда долара. Та това е просто смешно! Време е вече да се разбере руският размах — мащабите са съвършено други.
Хотелите с пет звезди в западните столици са претъпкани с руски бизнесмени. Руснаците са по най-луксозните световни курорти. Скъпите къщи в Лондон, Виена, Канада и Щатите се изкупуват от руснаци. В Кипър, Лихтенщайн и на остров Ман за половин година са открити хиляди (!) руски офшорни2 компании. А пък тук става дума за 17 милиарда.
В Берлин собствениците на най-скъпите бижутерийни магазини смятат за необходимо да имат продавачка, която да знае руски език. По-рано най-желаните клиенти на тези бижутери бяха петролните шейхове от Изтока, а сега — руските граждани. Ако им предложат стока, по-евтина от 50 хиляди марки — ще се засегнат…
Моят добър познат граф П. (прадядо му е участвал в заговора срещу Павел I) живее в Париж и покрай работата си е принуден да общува с наши дейци на автобизнеса. Самият Сергей Сергеевич е доста състоятелен, дори богат човек, но не престава да се учудва на разкоша, в който живеят руските новобогаташи. Веднъж идва на гости с ококорени очи:
— Е, Станислав Сергеевич, тази история е само за вас (знае, че се занимавам с престъпността). Вчера бях в клуба на ЛогоВАЗ. Запознаха ме там с един… Пийнахме, разговорихме се. Смая ме, да ви кажа!… Представяте ли си, сочи костюма си и пита: „Знаете ли кой ми го ши?“. Свивам рамене: не е ли все едно? И отговарям — „Не зная“. „Лор!“ — казва той с блеснали очи. „А кой е този Лор?“ „Ама как, та това е най-знаменитият европейски шивач, той шие костюмите на принц Филип…“ Представяте ли си, те докарват тук този шивач, купуват му билет, настаняват го в разкошна вила и той им шие костюмите!
Но да се върнем на границата с Китай.
Селището Забайкалск е в Читинска област. Едно малко, затънало в кал градче. Срещу него е Манджоули (това вече е китайска Манджурия). И тук за година — година и половина израсна приказен град от стъкло и бетон с причудливи фонтани на площадите. Улиците все още не са завършени и калта е до коляно, но вече се откриват ресторанти и магазини (непрекъснато се чува избухването на бомбички и петарди — така китайците празнуват откриването на ново заведение)… Влизаме в току-що открит хотел — кристален четириредов полюлей, висок около 6–7 метра… Навсякъде обяви на руски: „Купуваме руска мед“, „Купуваме…“, „Купуваме…“ Купуваме всичко.
2
Компании, регистрирани в райони с благоприятно данъчно законодателство, или т.нар. данъчен рай, в повечето случаи бивши английски островни колонии (от англ. offshore — букв. „далеч от сушата“). — Бел.прев.