След като веднъж в края на август в най-гледания час преди програмата „Време“, когато зрителите включват своите „сандъци“, на екрана се появиха членовете на Междуведомствената комисия (едва ли не всички с ранг министри) и обявиха, без да им мигне окото, че вицепремиерът на великата страна е крадец! — Руцкой след това вече можеше да започне да суши сухари. Той прекрати съществуването си като политик, на който може да се вярва. В страната не остана обитател (интелигентен или неинтелигентен), който да не повярва веднага безрезервно на произнесеното от екрана. На всяка казана за човека гадост вярваме охотно и незабавно.
В края на август идеологическата работа за дискредитиране на парламента беше завършена. Нямаше съмнение, че народът ще посрещне с разбиране и одобрение указа за разгонването на парламента. Освен това в страната узряха сили (за тях говорихме много в тази книга), на които парламентът пречеше като камък на пътя. Тези сили го ненавиждаха много повече от президентското войнство.
Само слепият и глухият можеха да не разбират това. Или онези, на които им е все тая. Освен това президентът открито обеща „горещ септември“.
Във всеки случай аз бях наясно. Току-що се бях върнал от дълго пътуване по руските провинции — мошениците се обединяваха, нужно им беше пълно разбиране от горе. „Кой пречи на нашата власт? Дръжте го!“
Ето с тези именно съображения отидох веднъж в средата на септември при Хасбулатов. Искаше ми се и да се запознаем. Много бях слушал за него. Различни неща.
Хасбулатов ми хареса чисто човешки. Слушаше внимателно и си водеше бележки. Но не разбра предупреждението ми.
Усмихна се:
— Какво говорите, няма да се решат на това.
Пучът
Но все пак се решиха.
И на 21 септември изкараха знаменития си указ.
Защо е пуч ли? А какво друго? Типичен държавен преврат, извършен от група заговорници. Военен преврат с използване на армията и войските на Министерство на вътрешните работи. През август 1991 г. пучистите загубиха. Сега победиха (бяха по-решителни и безпринципни и нямаха никакви нравствени ограничения, абсолютно никакви — сякаш дори не бяха хора). А победителите могат да трактуват събитията както си искат, дори наопаки. И така тези, които защитаваха Конституцията и законността, бяха обявени за превратаджии и метежници…
И така — решиха се.
И стана нещо неочаквано. Русия не подкрепи превратаджиите. Москва — да, а Русия — не. (Но Москва е особен случай, вече говорихме за това. Тук сега живее друг народ. До ден-днешен криминалният свят нямаше своя столица, сега има — Москва.)
Русия въстана срещу властта, която се постави извън закона.
„Въстана… Да бе въстанала, нямаше всичко да е така…“
А ето затова и стреляха с оръдия, та ехото от гърмежите да се разнесе по цяла Русия.
Западният читател навярно доволно ще се усмихне: „Що за народ е това, дето се е уплашил от ехото на изстрелите?“.
Не дай Боже французите и американците да изпитат това, което изпита нашият народ. Не говоря за Хитлер. В нашия народ стреляха собствените му вождове. Почти няма семейство, от което някой да не е разстрелян. И ето доживяхме до това да гръмнат в Москва, а да паднат по очи на Камчатка. Е, и пропагандата свърши своята подла работа. Парализираният от ужас еснаф се хващаше за спасителната мисъл: „А дали да не си трая?… Щом стрелят по тях с оръдия, значи са негодници…“
И все пак ще се осмеля да твърдя, че Русия въстана. Косвено доказателство за това са резултатите от изборите, на които президентската партия, предвещаваща, че ще получи едва ли не 50 процента от гласовете, претърпя съкрушително поражение. Но за това — по-късно.
Нито западното, нито дори руското общество не си представя или има слаба представа за това, което ставаше в Русия от 21 септември до 3 октомври. А пред мен има документи.
Това са решения и декларации от всевъзможни съвещания, провеждани навсякъде по руските провинции. Асоциацията „Централна Русия“ например е съвещание на упълномощени представители от всички области на Централна Русия, включително и на губернаторите, тоест на представителите на президентската власт. Решение: „Незабавно да се възстанови законността в страната! Да се премахне цензурата, да се прекрати блокирането на обективната информация по радиото и телевизията!…“.