Но да вървим поред.
Тълпата от около сто и петдесет хиляди души, а може би и повече, се движи към Останкино.
Движи се не за щурм — добре би било, ако това най-сетне го разберат и Западът, и Русия. Тя върви да настоява за ефир! Тази тълпа представлява огромна част от населението на Русия. Русия е унижена, презирана от всички, докрай разорена, безправна и безгласна. Нека простим на тези десетки милиони заблудата им — те смятат, че имат право на глас в телевизионния ефир, те искат цялата страна, целият свят да разбере какво са направили с тях, какво са направили с децата им.
Тълпата е невъоръжена. Някои държат в ръце пластмасови щитове, изтръгнати от милицията при сблъсъка с нея на Кримския мост. Ще отбележим, че за първи път от много години народът прибягва към нецивилизована форма на протест, досега се ограничаваха с митинги и демонстрации. А и този път пак беше демонстрация, но омоновците преградиха пътя; тълпата премина през тях, като нож през масло.
Тълпата е от пенсионери, от старци — ветерани от войната; има и хора на средна възраст, и жени, и твърде много младежи. Отпред и навсякъде — деца…
Почти през целия ден тълпата скандира една фраза: „Фашизмът няма да мине!“ (и ето тези хора след това ще ги нарекат фашисти).
Тълпите от хора се движат към Останкино.
На заколение.
Непосредствено зад тълпите, без да изостава от тях, се движи войнско подразделение. Има записи от разговорите, които води по радиостанцията командирът на отряда със своето високо началство:
„Следвайте ги и информирайте по пътя на следването!“
„Разбрано.“
Има кадри, заснети още по светло: двайсетина минути преди тълпата да приближи северното крило на Останкино (там, където е концертната студия), като счупват желязната ограда, идват седем БТР-а. На бронята на всеки от тях има по около 15 бойци от „Витяз“ (значи по толкова има и вътре във всеки бронетранспортьор). Около 200 души въоръжени до зъби бойци. С каски, закриващи цялото лице, с бронирани жилетки. Друг оператор, вече вътре в зданието, показва как бойците от „Витяз“ заемат бойни позиции. (По подземния коридор те минават в другото здание, където именно се разиграват основните събития.)
Операторът подробно показва въоръжението на бойците от „Витяз“. Автомати с лазерно прицелване, картечници, гранатохвъргачки, снайперистки пушки с оптически мерник.
200 бойци от такова специално подразделение, седящи в прикрития, са способни да отблъснат настъплението на цяла стрелкова дивизия. Да пресметнем другите сили: 500 бойци от дивизията „Дзержински“ (ето я на екрана! наистина при тях не се вижда оръжие), две роти от милицията (охраната на зданието), въоръжени с леко оръжие — пистолети, автомати…
За какъв щурм на Останкино може да става дума?
Ето какви кинокадри трябва да се покажат на света! И с това да се постави точка на легендата за „щурма на Останкино“.
Но ние ще продължим.
Тълпите от хора вече приближават към двете здания на Останкино. Пристигат автобуси от Белия дом. Кой е в тях? Борци ли? Не, контингентът е все същият — младежи и хора с пазарски мрежи.
С оръжие засега не се вижда никой.
Пред 17-и вход се провежда митинг.
А бойците от „Витяз“ вътре в зданието се готвят за бой.
Кадър, заснет през прицела на — автомата: тълпата демонстранти зад стъклата на големите прозорци на телевизионната компания, панорама по тълпата… Стоп! Ето пред тълпата мина човек със защитна униформа и автомат в ръката. Някой от защитниците на Белия дом или „борците“, както ги кръсти пресата… Продължаваме с панорамата — човек с мегафон. Връхлита Анпилов. Говори нещо, обръщайки се към тези, които са вътре в зданието. (Вероятно изобщо не разбира, че е на мушката на автомата.) Какво казва Анпилов, не се чува. Впрочем можем да се досетим: „Настояваме да ни пуснете!… Вие нямате право да не давате думата на Русия!… Вие изпълнявате престъпни заповеди, хората, които ги издават, са престъпници и предатели на Русия…“ С една дума, можем да се досетим.