Бащата остана и през цялата нощ край постелята на сина. Аз седях с гамбусиното и тримата тобаси, докато умората си каза своето и ние отидохме да почиваме. На утрото бях рано-рано на крак, тъкмо когато младото великденско слънце оцвети изтока с пурпурни и златни лъчи. Гамбусиното и тобасите още спяха. Комерсиантес лежаха с отворени очи и разкривени черти. Те много вероятно не се намираха в добро великденско настроение. Аз се изкачих тихо до пещерата. В голямото отделение спеше болният, който сега навярно беше оздравял, защото лицето му отново имаше предишния си цвят. Бащата беше будувал през нощта при него и едва преди кратко време си бе легнал в по-малкото отделение. Изгряващото слънце просветна във вътрешността на откритата пещера и хвърли трептящи светли петна по нейните стени.
Няколко от тези зайчета се заблудиха по лицето на спящия; те му придадоха своеобразна топлота. Това вече не бяха чертите на Пердидо от Рио Мадейра, а от тях говореше една душа, каквато той тогава не притежаваше.
Ето, че се размърда. Аз поисках да се оттегля, но той отвори очи.
— Сеньор, вие тук? — попита полуучуден, полузарадван. — Вие бяхте…
Той се замисли, а аз пристъпих по-близо. Очите му проблеснаха щастливо, когато каза:
— По едно време се събудих и татко седеше до мен. Вярно ли е, че съм при баща си?
— Да, вие сте при него и отсега нататък ще останете при него.
— И кому дължа това?
— На добрия Бог, който направлява съдбините на хората.
— Ох, на Бог, за когото не исках и да зная, сеньор. Спомняте ли си вашите думи, че езикът ми щял да залепне за небцето? Това се сбъдна. Онези хора ме натопиха до бедрата в студената вода и покриха отвора над мен с камъни. Аз виках за помощ и молех за милост, отново и отново умолявах Бог за милосърдие, докато, както вие казахте, езикът ми залепна за небцето. Тогава вече изгубих представа за действителността. По-късно обаче ми се стори, че лежа във вашите ръце.
— Така беше наистина. Ние ви извадихме от дълбината и ви отведохме при баща ви.
— Да, сеньор, вие действително ме измъкнахте от дълбината! Това беше ужасната петъчна нощ на страданията и разпъването на Христос. Значи днес е събота сутринта?
— Не, в събота ви докарахме тук и вие спахте досега. Днес е утрото на Великден. Вижте там слънцето! Знаете ли какво иска да възвести? Христос воскресе!
— Да, той воистина воскресе, сеньор!
Тогава приближи баща му, който се беше събудил и чул тези думи, и се наведе над него със сълзи на радост в очите…