След като се отдалечи, аз продължих мислите, които преди туй ме бяха вълнували в разговор с тобасите, и накрая откъснах няколко мъченици, за да им обясня значението на отделните части. При това забелязах Пердидо. Той се беше върнал и притаил близо до нас в храсталака, за да ме слуша тайно и внимателно. Изразът на очите му беше съвсем странен. В него бе залегнало, наистина, обичайното презрение, но и нещо друго, което почти бих бил склонен да нарека копнеж. Когато забеляза, че съм го видял, той приближи, откъсна един цвят и попита:
— Значи това цвете било символ на страданията на вашия така наречен Спасител, сеньор?
— Да — отговорих спокойно, — но не на «така наречения», а на истинския!
— Мустачетата означавали камшиците, разделените листа — пиките, венчелистчетата — тръненият венец, петте прашника — раните, плодникът — чашата (с оцета), и трите стълбчета на близалцата — пироните на кръста? Сеньор, това е безсмислица!
Той хвърли цветето на земята и стъпи върху него. Това ме възмути и казах с остър тон:
— Мислете каквото си искате, сеньор, но сега вие стъпкахте с нозете си не пасионарията, а онова, което тя означава!
— Пасионария! — изсмя се оня. — Така цветето е наричано само от затънели хора. Вие сигурно все пак знаете, че неговото истинско име е грандилия. Наистина ли сте толкова луд да вярвате на това, което казвате? Страдания Христови? Кой е бил Христос? Един човек като вас и мен! Как може един човек да «душеспаси» цялото човечество! Той е умрял, както трябва да умре всеки. А дето бил увенчал избавителната мисия със своето възкресение, това е… това… това е…
Спря по средата, навярно заради погледа, който му метнах. Аз скочих, застанах непосредствено пред него и запитах:
— Това е… това е… е, какво е?
— Лъжа. Никой мъртвец не възкръсва!
Възнамерявах да му запратя един гневен отговор в лицето, ала се овладях и казах въздържано, слагайки ръка върху неговата:
— Сеньор, мога само да ви съжалявам! Христос е умрял също за вас и също за вас е възкръснал, и бъдете щастлив, че това е така!
— Да бъда щастлив? Защо?
— Защото вие се нуждаете от един спасител навярно повече, отколкото хиляди други хора.
— Аз… аз… аз? — попита той, като отстъпи няколко крачки назад и ми хвърли искрящ поглед от тъмните си очи.
— Да, вие! Що за товар лежи на вашето сърце? Защо толкова често се отдалечавате от нас, за да говорите с мрачния дух, който ви е обсебил? Вие имате нечиста съвест!
— Нечиста съвест? — изшипя онзи към мен, посягайки към ножа си. — Посмеете ли още веднъж да ми го кажете, острието ми ще ви прониже сърцето, без вашият Избавител да може да ми попречи!
— Ба! — отвърнах. — Аз повтарям: Вие имате нечиста съвест; вие носите тежестта на някакво престъпление. За вас избавление може да дойде само от този, когото отричате. Може би дори скоро ще закрещите за избавление, додето езикът ви залепне за небцето. За вас ще настъпи времето на мъките, на най-дълбоките страдания и аз бих желал великденските слова «Христос воскресе» тогава също и за вас да прозвучат!
Той беше станал смъртноблед и се бе вторачил в мен като отнесен. Безкръвните му устни трепнаха, ръката се отпусна от ножа. Но после се съвзе, нададе къс, дрезгав кикот и заговори:
— Вие бълнувате, сеньор, затова няма да водя спорове с вас. Но веднага щом ми се предложи някаква възможност, ще ви напусна, защото се преситих от вашите поучения!
Не счетох за нужно да му отговоря. През следващите дни той повече не говори с мен; обръщаше се към тобасите, когато имаше нещо да каже или пита. Беше неприятен период и аз се зарадвах, когато след много напрежение преодоляхме водопадите и завихме после в Маморе. Тук бяхме вече в област, където човек можеше да се надява да срещне отново хора, и то бели.
Надеждата се оправда още на следващия ден. На едно място, където реката се стесняваше, чухме да долитат удари от брадва и се насочихме нататък. Там бяха вързани няколко лодки, ала на първо време не забелязахме никакъв човек. Слязохме и последвахме една тясна, просечена в подлеса пътека. Тя ни отведе до открито място, възникнало от отсичането на дървета cinchona. Тук бе работната площадка на една група каскарилероси.
«Каскарилеро» означава «събирач на кори». Тези хора обикалят из девствените гори, за да събират хининови кори. Работата е свързана с много трудности и може да се върши само от силни, опитни и дръзки мъже. Дърветата се отсичат непосредствено до корените, кората се обелва на ивици и се суши или на слънце, или над огън. В райони, където се отглеждат изкуствени насаждения хининови дървеса, дърветата не се отсичат, а само грижливо се белят корите, което, от само себе си се разбира, е много по-разумно.