Тук имаше двайсетина каскарилероси, които изпървом не ни поздравиха особено дружелюбно. Но когато узнаха, че не сме събирачи на кори, значи не бяхме техни конкуренти, тутакси промениха държането си.
Телата им бяха полуголи, почернели от слънцето с дръзки черти и необикновено силни крайници. Мъжете работеха за един богат предприемач, живеещ горе в Ексалтасион. Бяха струпали значителни запаси и двама от тях още днес се канеха да потеглят към Ексалтасион, за да съобщят това на своя работодател. Пердидо ги попита дали ще пожелаят да го вземат с тях. Те изявиха готовност да го сторят срещу съответно възнаграждение и когато той чу това, изговори първите думи след дългото мълчание към мен:
— Gracias a Dios (Слава Богу), че вече няма да се налага да ви виждам! Надявам се пътищата ни никога да не се пресекат!
— Gracias a Dios! — отговорих усмихнато. — Вие не вярвате в Бога, а все пак го възхвалявате? Вървете си с мир! Аз ви желая всичко добро. Но може би ще помислите върху това, което ви казах!
Той пренесе вещите си в другата лодка и се върна после на работната площадка, където каскарилеросите сега налягаха и насядаха на сянка да отдъхнат, защото вече наближаваше обяд. На мен много ми се искаше да опозная занаята на тези хора и затова попитах дали ще ми позволят да остана няколко дни при тях, на което те с драго сърце се съгласиха.
Един член от компанията беше тръгнал да търси дървета calisaya, от които се получава най-добрата хининова вода. Мъжът се върна. Той видя най-напред мен и тримата индианци и ни подаде ръка. После погледът му падна върху Пердидо. Направи движение на изненада и възкликна удивено:
— Сеньор Риберто! Вие тук, тук, в кинчоанската гора? Нима е възможно?
Пердидо трепна и се понадигна. В продължение на миг изглеждаше също така потресен, както когато му бях говорил за нечистата съвест. После обаче си върна самообладанието и попита спокойно:
— С кого говорите? Вие май ме бъркате с някой друг!
— А, не, не, сеньор Риберто! Нима вече не ме познавате? Та ние се виждахме всеки ден, когато бях ваш съсед. Аз съм Густаво Гора!
— По дяволите! — кресна му тогава Пердидо гневно. — Аз нито се казвам Роберто, нито познавам човек, наричащ се Густаво Гора. Не ми досаждайте!
Той се извърна. Но тогава Гора го улови за ръката и отвърна:
— Вие май не знаете как се говори с порядъчни хора, сеньор! Дори да не бях прав, щях да съм се заблудил поради една наистина голяма и съвсем рядка прилика, което вие трябваше учтиво да опровергаете. А на всичкото отгоре аз ни най-малко не се лъжа. Вие сте младият Риберто, който…
— Стой! — ревна Пердидо. — Нито дума повече, иначе…
— Какво иначе? — попита Гора смело. — Позволявате си да ме заплашвате?
— Да, позволявам си! — кресна Пердидо. — Няма да търпя да ме вземат за друг, който…
Спря по средата, защото се усети, че почти се е издал. Гора довърши прекъснатото изречение с една особена усмивка:
— … който офейка с цялото състояние на своя баща. Нали това искахте да кажете, а?
Пердидо се изтръгна с яростен крясък от него и измъкна револвер. Само че не се стигна до стрелба, защото аз светкавично сграбчих изотзад ръката, която държеше оръжието, и рекох:
— Тук няма да се стреля, сеньор Пердидо или сеньор Риберто! Сеньор Гора е прав. Вие бяхте груб.
Той се извърна към мен и ревна:
— Пусни ми ръката, иначе е свършено с теб!
Тъй като аз въпреки това го държах здраво, той измъкна с лявата ръка втория револвер. Петлето щракна, но тогава вече Пердидо се срина на земята. Бях го ударил с юмрук по слепоочието.
— Valgame Dios![4] — извика някой. — Какъв удар! Мъжът е мъртъв!
— Не — отговорих, — само е зашеметен и след няколко минути ще дойде отново на себе си. Вземете му оръжията, сеньорес, за да не направи някоя беля!
Това стана и двамата каскарилероси, които му бяха обещали да го вземат със себе си, отнесоха за сигурност пушката, револверите и ножа му в лодката.
— Аз въпреки всичко имам право, сеньорес — обясни Густаво Гора. — Той се казва Риберто и е този, когото имам предвид, един мой по-раншен съсед.
— Откъде? — попитах аз.
— От Буенос Айрес. Моят баща беше беден, а неговият — богат; беше банкер и много почтен, благочестив мъж. Толкова по-лош беше неговият син, един никаквец, който причиняваше на баща си само мъка и ядове. Един ден старият Риберто трябваше да замине за Рио де Жанейро и по време на отсъствието му синът опразнил касата. Когато банкерът се прибра, този така наречен сеньор Пердидо беше духнал с парите, а скоро се установи, че се бил запасил и с ордери, вексели ли, чекове ли, както им казват там на тези бумаги, за да изтегли и от други селища добри парици. Тези суми неговият баща по-късно трябваше да погаси и затова банкрутира. Майката почина от скръб, старият Риберто изчезна и повече не се видя, за младия също не бях чувал нищо до днес.