Горе бавно бие камбаната — но е подменена: ударите са някак тенекиени, вместо да са пълнозвучни, дълбоки. Бие, за да извести началото на кръстното шествие.
Че като се юрнаха! — не вярващите, не, пак тази ревяща младост. Изсипаха се на двора двойно и тройно повече, бързат, без да знаят какво искат, кой край да завземат, откъде ще тръгне Шествието. Палят червените великденски свещи, а от тях от тях — цигарите, ето какво правят! Блъскат се, сякаш чакат да започне фокстрот. Липсва само павилионът за бира, че да могат тези източени перчемлии — бива си го поколението ни! да издухват бялата пяна върху гробовете.
А от входа на църквата вече са задава началото на Шествието и завива насам, съпроводено от забързаното биене на камбаните. Отпред вървят двама мъже с делови вид и молят младите другари да сторят малко път. На три крачки след тях пристъпва възрастен плешив селянин, който прилича на църковен настоятел, и носи окачен на дълъг прът тежък стъклен фенер със свещ. Притеснено поглежда нагоре към фенера — дали го носи добре изправен, също така притеснено се озърта встрани. И оттук започва картината, която толкова бих искал да нарисувам, ако можех: дали ктиторът не се страхува, че строителите на новото общество ще ги смачкат, ще се нахвърлят да ги бият?… Страхът се предава и на зрителите!
Момичетата — с панталони и със свещи, момчетата — налапали цигари, с каскети и разкопчани връхни дрехи (с недоразвити, глупави физиономии, самоуверени, без да разбират нищо за пет пари; виждат се и наивни, доверчиви; на картината трябва да има много такива лица) стоят плътно един до друг и гледат зрелище, което дори с билети никъде не можеш видя.
След фенера носят две хоругви, но не поотделно, а скупчени, сякаш също от страх.
А след тях в пет редици по две вървят десет пеещи жени със запалени големи свещи. Всичките трябва да ги има на картината! Жените са възрастни, със сурови, самовглъбени лица, готови да умрат, ако срещу им пуснат дори тигри. А две от десетте са девойки, на същите години като онези, които се блъскат наоколо с момчетиите, техни връстнички — но колко пречистени са лицата им, колко много светлина има в тях.
Десетте жени пеят и вървят в стегнат строй. Толкова са тържествени, сякаш наоколо им хората се кръстят, молят се, покайват се, правят поклони до земята. Тези жени не вдишват цигарения дим, ушите им са глухи за ругатните, ходилата на краката им не усещат, че дворът на църквата се е превърнал в дансинг.
Така започва истинското кръстно шествие! Усетиха нещо и зверчетата от двете страни, малко се умириха.
След жените се задават свещениците и дяконите, около седем души, облечени в светли филони. Но колко скупчено вървят на тумба, пречат си, почти не могат да размахат кадилниците, не могат да издигнат орарите. А ако не го бяха разубедили, тук щеше да дойде и да води богослужението самият патриарх!…
Те минават стреснато, набързо, а по-нататък — по-нататък няма Шествие. Няма никой! В църковното шествие няма никакви богомолци, понеже после те не биха могли отново да си намерят място в храма.
Липсват молещи се, но точно тогава се заблъскаха, занапираха нашите луди глави! Като през изкъртена врата на склад, бързайки да грабнат плячката, всеки да открадне, каквото докопа, отривайки с гърбовете си каменните стълбове, усуквайки се във вихъра на потока — момчетата и момичетата се тикат, блъскат се, проправят си път — а защо? И те не знаят. Да видят какво друго ще погодят поповете ли? Или просто за да се блъскат — това ли е задачата им?
Църковно шествие без молещи се! Църковно шествие без хора, които да се кръстят! Църковно шествие с шапки, с цигари, с транзистори на гърдите — първите редици, както се провират през оградата, непременно трябва да ги има на картината!
И тогава тя ще е цялостна!
Една бабичка се кръсти по-настрана и казва на друга:
— Тая година мина добре, без хулиганство. Я колко милиция има.
Аа, ето каква била работата! Значи това е всъщност добра година?…
Какво ще излезе от тези родени и отгледани най-важни наши милиони? За какво са просветителските усилия и обнадеждаващите предвиждания на светлите ни умове? Какво добро чакаме от нашето бъдеще?
Наистина: един ден те ще се обърнат и ще стъпчат всички ни!
И онези, които са ги насъскали — също ще бъдат отъпкани.