В следващия миг Лестър също побягна, побягна с бързина, каквато никой от присъстващите не бе виждал — но не за да се спаси. В този кратък отрязък от живота си той внезапно бе завладян от някакъв непривичен импулс, може би отзвук от бойния дух на предците, който го тласна непоколебимо право към опасността. Той се хвърли напред и сграбчи великденското яйце така, както някой играч на ръгби би се опитал да сграбчи топката. Нямаше време да размисли какво ще прави с него, важното беше да го вземе. Ала детето помнеше, че са му обещали сладкиши и бонбони, ако благополучно връчи яйцето на добродушния стар господин. То не се разпищя, но се вкопчи в поверения му товар с неподозирана сила. Лестър падна на колене, като яростно дърпаше здраво стискания подарък, а възмутените зрители нададоха гневни викове. Около него се образува кръг от недоумяващи, заплашително настроени хора; всички обаче се отдръпнаха като ужилени, когато той им изкрещя една зловеща дума. Лейди Барбара чу думата и видя как тълпата се разбягва като стадо подплашени овце, а свитата на княза енергично отмъкна надалеч владетеля си; видя и сина си, проснат в агонията на обзелия го ужас, след като краткият му пристъп на смелост бе сломен от неочакваната съпротива на детето. Той все още трескаво стискаше, сякаш за по-голяма сигурност, бялата атлазена джунджурия, неспособен дори да изпълзи встрани от смъртоносната й близост, способен единствено да крещи и да крещи, без да спира. В съзнанието си тя смътно сравняваше или се мъчеше да сравни срамната слабост, която сякаш го бе вцепенила, с едничката непреодолима проява на смелост, която така величествено и безумно го бе тласнала в самото сърце на опасността. Броени секунди лейди Барбара остана загледана в двете оплетени фигури — детето с неговото каменно упорито лице, изопнало телцето си в непреклонна съпротива, и нейния син, немощен и вече полумъртъв от страха, който почти задушаваше писъците му. Над тях дългите празнични знамена весело се развяваха в яркото небе. Тя никога не забрави това зрелище, но то и бездруго бе последното, което видя в живота си.
С присъщата си храброст лейди Барбара не крие от света своето обезобразено от белези лице с незрящи очи, ала дойде ли Великден, приятелите й старателно избягват да споменават пред нея любимия детски символ на този празник.