Марко Ганчев, Сати Кумар
Великите поеми на Индия
ВЕЛИКИТЕ ПОЕМИ НА ИНДИЯ
Разбира се, тези няколко капки от океана не могат да потеглят след себе си самия океан, но могат да покажат какъв е той на цвят и вкус. Двата велики епоса на Индия — „Махабхарата“ и „Рамаяна“ — превъзхождат по размер осемнайсет пъти „Илиадата“ и „Одисеята“, взети заедно. Надвишават по обем епосите на всички европейски народи. Но те не са нито началото, нито краят на индийската литература, която съществува близо четири хилядолетия. Къде е мястото на тия два върха в цялата планинска верига?
Научните изследвания отнасят началото на мезолитната и неолитната култура в Индия към четвъртото хилядолетие преди нашата ера. Последните разкопки край Моханджодаро в долината на Инд и в Харапа (Пенджаб) откриха безспорни паметници на медно-бронзова цивилизация от средата на третото хилядолетие пр. н. — съперник на цивилизацията в Месопотамия и Египет. Планирани градове, водопровод, канализация, произведения на изкуствата и писменост, която за жалост още не е разчетена (от 1920 г. насам).
Тази цивилизация, наричана от индийските учени харапа-култура, започва да запада към средата на второто хилядолетие и няколко столетия по-късно била напълно заличена от нашествениците индоарийци, които нахлули откъм иранското плато. Голям брой скелети в Моханджодаро свидетелствуват за едно колосално клане. Бойният успех на арийците е отразен в някои от химните на ведите — техните свещени книги.
Индоарийците са почитали богове, олицетворяващи различни природни стихии. Върховен бог е бил гръмовержецът Индра — една аналогия на древногръцкия Зевс. Агни е бил бог на огъня, приемател на жертвоприношенията. Варуна — крепител на космическото равновесие, бог на водите, владетел на океана. Марута — бог на вятъра. Майка на боговете е Адити — олицетворение на безкрайната вселена.
Главен обект на преклонение и възхвала е бил Индра, който освен с гръмове е дарявал древните индийци с роса и дъжд. Цял раздел от ведите е изпълнен с химни в чест на Индра.
Думата „веда“ ще рече знание. Свещената книга на индоарийците се е състояла от четири части: ригведа (знание на химните), яджурведа (знание на жертвоприношенията), самаведа (знание за мелодиите) и атхарваведа — сборник от заклинания и магически формули. Най-важна от тях е ригведата. Съдържа хиляда и двайсет и осем стихотворни текста. Техният език е удивителен по своята яснота, сочна образност и богатство на интонацията (химните са били изпълнявани устно). Наред с молитвените песнопения, пред нас се разкрива битието на едно патриархално общество, занимаващо се със земеделие и скотовъдство, отнасящо се към живота действено и обективно. Земната история и небесната история не са отделени. Боговете влизат помежду си в същите отношения, в каквито и хората. Това, което певецът говори за Индра, може спокойно да се отнася и за неговия племенен вожд. И не е чудно, че някои химни прерастват в чисти литературни жанрове като епос, лирика и драма.
Смята се, че ведическите химни са били създадени в края на второто и началото на първото хилядолетие пр. н. е. и предхождат с няколко века персийската „Авеста“. В тях не се споменава великата троица на по-късните древноиндийски божества: Брама, Вишну и Шива. Липсва вярването в прераждането на душите. Кастите още не са съществували и не са канонизирани. Поклонниците не са ползвали идоли, нито други изображения на боговете. Ако всички религии твърдят, че творецът е създал човека по свой образ и подобие, със сигурност може да се каже, че древните индийци са създали боговете си по свой образ и подобие и са ги почитали в тоя им вид. Дали това не е първопричината дълги векове по-сетне, та и до днес, индиецът да вярва, че бог е вътре в него и следи всичките му постъпки?
Ведите като първи писмени паметници на индоевропейската група езици разкриват най-важната тенденция на индийския поглед към света — склонността към неговото философско осмисляне. Едва ли друга религиозна книга, която се стреми да стане нормативна, би си позволила така да подрони основите на разбирането за божествения произход на света, както се прави това в химна „Тайнството на сътворението“.
Кой знае и кой може да разкаже
как и от какво се е появила тая вселена?
Самите богове не са ли родени и те от нея?
Кой тогава може да проникне
в тайната на нейното сътворяване?
Дали е била предварително замислена, или не? Ръкотворна ли е, или не?
Само оня, който обитава най-високите небеса, вездесъщият бог, сигурно знае всичко. А може би и не знае…
Не е ли това първопричината, задето във всички последвали творения на индийския философски, религиозен и художествен гений липсва категоричността на християнските десет божи заповеди за сметка на стремежа към проникване в сложността на човешките взаимовръзки? Как бихме отговорили освен с „кой знае“?