Следващите столетия са известни в литературната история като период на браминските книги (8–6 в. пр. н. е.) Това са обширни коментари към ведите в проза, предназначени за религиозни и филологически нужди. Вероятно по това време вече и патриархалното общество не ще е било дотам патриархално, защото четирите касти вече са канонизирани: висша каста на жреците (брамини), воинска каста (кшатрии), търговци, земевладелци, занаятчии (вайши) и най-низшата каста на слугите, работниците, робите (шудри), състояща се предимно от неарийци.
По същество коментари към ведите са и другите известни староиндийски паметници — упанишадите, най-ранните от които се датират към 6–5 в. пр. н. е. В тях вече намираме основите на двата стълба, върху които за много векове ще се крепи зданието на индийската религиозна мисъл — схващането за кармата и за прераждането на душите. След смъртта си човек се бил прераждал в друг човек, в животно или дори в растение. Новото му съществуване обаче не е независимо и безотговорно спрямо предишните. Напротив, една първопричинност (карма) преследва душата във всичките й прераждания и я кара да плаща греховете, извършени от някой неин предишен притежател. В преведеното тук „Сказание за Нал и Дамаянти“ виждаме как нещастната царица Дамаянти не се учудва защо страда, след като е толкова невинна. Явно, сторила съм някое прегрешение в предишния си живот и съдбата сега ме наказва — отговаря си тя.
Разбира се, учението за прераждането на душите не е било чуждо и на европейците. Знае се, че Питагор и Платон също са били негови привърженици. Но в древноиндийската теософия заедно с доктрината за кармата то е издигнато в стройна система. Докато християнският праведник отива в рая на вечно блаженство, за праведника от древна Индия попадането в рая съвсем не е било окончателно и благоприятно разрешаване на въпроса за задгробния живот. Праведникът е можел да остане в рая само толкова време, колкото му се е полагало за неговите заслуги. Щом му се изчерпят заслугите, преражда се и слиза на земята за нови мъки. Освобождаването от прераждане е било смятано за най-висша награда, която се е давала много рядко. В края на книга шеста от „Рамаяна“, преведена тук, виждаме, че божественият Рама не освобождава от прераждане дори собствения си баща.
Тази стройна религиозна система стана известна в света под името индуизъм, навярно по липса на по-подходящо название. Главни богове на индуизма са: Брама — богът творец и прародител, Шива — богът разрушител, и Вишну — богът пазител.
Странно е, че почти трийсет века такива хималаи на човешкото мислене, каквито са ведическите химни, оставаха невидими за европейското око. Може би най-важната причина за това е, че те са се предавали от поколение на поколение вътре в жреческото съсловие, зорко укривани от окото на минувача. В тук преведения „Разказ за саможертвата“ жената на брамина се оплаква, че недостойни женихи ще се домогват към дъщеря им, както нисши казти се домогват да слушат ведите. Европейските учени откриват тая свещена книга едва в края на 18-и век и ефектът от това откритие е поразителен. То събужда ентусиазъм в целия цивилизован свят, който би могъл да се сравни с ентусиазма след Дарвиновото учение половин век по-късно. Откриването на ведите постави началото на съвременното научно изследване на религиите. Големите пространства на „тъмна Индия“ бяха осветени и очертанията на „хималаите на мисълта“ бяха видени от цял свят.
Историята, която често ни поднася гигантски парадокси: превръщането на много неща в тяхната противоположност, остава вярна на себе си и в случая с ведическата литература. Упанишадите, родени като коментари към ведите, утъпкват пътеката към другата световна религия: будизма.
Буда (563–483 г. пр. н. е.) не отрича боговете на индуизма, нито учението за прераждането. Той обаче се противопоставя на господството на жреческото съсловие. Според Буда висшето благо, към което трябва да се стреми всеки човек, е избавлението от прераждане. Животът е мъка, прераждането е раждане за нови мъки, доутежнявани от кармата. Човек може да се избави от това, ако следва висши морални принципи: да бъде благочестив в делата си, мислите, словото, подбудите, начина на живот. Всички ритуали, въведени от брамините, се отхвърлят решително. Избава от прераждане може да се постигне само чрез доброта към всички живи същества. Учението на Буда е изложено в канона „Типитака“ (троекнижие), написан на диалекта пали.