Други учени тълкуват отвличането на Сита и борбата на Рама да си я възвърне като вариант на източния мит за умиращия и възкръсващ бог на плодородието. Още повече, че Сита е родена от бразда, както Афродита от морето.
Тълкуванията са много и все повече ще се умножават, като всяка епоха ще влага в тях свое проницание и свой принос.
В тоя сборник ние решихме да представим не санскритската „Рамаяна“ на Валмики, а тая на поета от 16-и век Тулси Дас, писана на хинди. Сред народа тя е много по-популярна. И днес можем да я намерим във всеки дом на Северна Индия. Причината за това не е само нейният достъпен език, а дълбоко демократичната й същност.
Ако „Махабхарата“ бе преизпълнена с висши морални и философски идеи, то „Рамаяна“ на Тулси Дас не само не й отстъпва, но включва в себе си и достиженията на индийското мислене чак до средните векове на нашата ера. И всичко това при една сложна оркестрация от шест вида стихосложение. За да я чувствува народът своя през толкова столетия, явно има някаква дълбока причина. Поетът се е притекъл на помощ на своите сънародници в едно трудно за тях време. Индия е била поробена от мюсюлманството. Мнозина са се отричали от великото културно минало на страната си и са приемали исляма заради изгодите на деня. Тулси Дас чрез силата на поезията уверява съотечествениците си, че макар царят на демоните и на мрака Равън да е покорил всичко движимо и недвижимо, ще дойде синът на слънчевия род Рама и ще избави земята от мъки. Отричайки високия тържествен стил, Тулси Дас се опасява, че ще му се смеят за неговия простонароден език. Но това е по-скоро една традиционна игра на скромност и самоунизяване, за да изпъкне по-ярко величието на изобразяваните герои и явления. Към този прийом Тулси Дас често прибягва в поемата. А иначе едва ли би могъл да не съзнава могъществото на своя поетичен гений. Под перото му говоримият език се оказва способен да изобрази най-изящни словесни фигури, да изкаже най-тънки съждения. Пръв поет на средновековна Индия, Тулси Дас е предтеча на духа на нашето време. В неговата „Рамаяна“ днешният читател ще намери толкова много интелектуалност и ирония.
Разпаленият му патос фактически не е религиозен, а патриотичен. Патос, рационализъм и хумор са така неповторимо втъкани у него, че поемата кипи от живот. С пълно основание бихме го нарекли хуманист. Той не се интересува и не описва само историята и етиката на едно отминало време, нито пък се ограничава да дири в него ценности, достойни да бъдат наследени от потомците, а иска да проникне и анализира вродените подбуди на дейността и постъпките на човека…
Впрочем нито е наша задача, нито наша специалност да правим изчерпателни характеристики в тия няколко страници с познавателно-осведомителен характер. Това всеки читател ще стори сам съобразно своята подготовка и любознателност, прочитайки или препрочитайки тук предложените преводи. При подбирането на откъсите проблемът бе какво да изоставим, а не какво да вземем от двете велики поеми. Една преводна книга трябваше да дава представа за деветнайсет книги от оригинала, без да бъде христоматия.
Три цели сказания от „Махабхарата“ — за Астика, за Шакунтала и за Нал и Дамаянти показват как върви епическият разказ. При това сказанието за Нал и Дамаянти, което е вмъкнат епизод в оригинала, е една малка проекция на цялото съдържание на епопеята. Подбраните от различни места на епоса морално-философски фрагменти позволяват да се надникне, макар и през малка пролука, в съкровищницата на индийската мисъл от оная епоха.
Заради цялостност включихме книга шеста (Ланка) от „Рамаяна“, а не избрани откъси от нея. От останалите части и на тая епопея извлякохме морално-философски фрагменти, но това не ще рече, че не бихме могли да постъпим и по обратния начин.
Ръководехме се от схващането да направим превод, а не адаптация, колкото и второто да изкушава поета. Никакво украшателство, дори където авторът слиза под своите завоювани висоти или ни се струва примитивно наивен. И, обратно — авторовата висота да не се принизява.
Стихът следва размера и схемата на оригинала в максимална близост.
При превода на понятията не се търси универсално значение, а се гледа какво иска да изрази с тях авторът в дадения случай. Например думата дхарма някъде означава закон, другаде дълг, другаде благодат. Сансара — свят, живот, битие. И обратно — ако в санскритски език има седемдесет думи за цветето лотос, при нас то си е все лотос.
Искахме да покажем на читателя не паметник, а да му предоставим книга, която да се чете и — дано дадат боговете — да заживее…