Индраджит — Меганад, син на Равън.
Йога — съединение, сливане. Упражнения, чрез които се търси сближаване с първичните природни начала.
Йогини — демоници, които пият кръв на бойното поле.
Кадру — съпруга на Кашапа, майка на змиите.
Калика — богиня отмъстителка.
Калиюга (Кали) — зъл дух, олицетворение на хазартната страст; име на четвъртия световен период; така се нарича и оная страна на зара, която има една точка.
Камадева — бог на любовта.
Калнеми — демон и магьосник, съюзник на Равън.
Камдену — митична крава, която изпълнява всяко желание.
Каркотака — змийски цар.
Касти — четири касти: жреци (брамини), воини (кшатрии), търговци, земевладелци, висши занаятчии (вайши), работници, домашна прислуга (шудри).
Кашапа — легендарен мъдрец, внук на Брама. Почитали са го като баща на слънцето и родоначалник на човечеството.
Каушаля — царица, майка на Рама.
Кундина — столица на Видарба.
Кунти — царица, майка на пандавите.
Каунтея — син на Кунти, обръщение към всеки от пандавите.
Каурави — потомци на цар Куру, чиято държава е била около днешния град Делхи. Враждата между кауравите и пандавите поражда събитията, изобразени в „Махабхарата“.
Канва — мъдрец, отгледал Шакунтала като подхвърлено дете.
Куша — свещена трева, употребявана при различни обреди.
Кубер (Манибхадра) — бог на богатството, закрилник на търговците.
Кайкеи — царица, съпруга на Дашаратха. Тя е станала причина Рама да отиде на изгнание.
Кинари — полубогове с конски глави, считали са ги за изкусни музиканти.
Кумбакарън — демон великан, брат на Равън. Уплашени от голямата му лакомия, боговете му дали дар да спи по половин година.
Лакшман — по-малък брат на Рама, последвал го в изгнанието.
Ланка — остров, днешен Цейлон, владение на Равън и негова крепост.
Мандара — планина, с която боговете са разбивали океана, за да получат амрита. Отъждествява се с днешната Мандарагири.
Мандодари — съпруга на Равън.
Манибхадра — вж. Кубер.
Мантри — свещени стихове и формули от ведическите химни, употребявани като заклинания.
Ману — пръв индийски законодател.
Марича — демон, превърнат от Равън в златен елен, за да съблазни Сита.
Марути — богове на вятъра и бурите.
Меганад (Индраджит) — син на Равън.
Менака — нимфа; майка на Шакунтала.
Меру — митична планина, аналогична на гръцкия Олимп, обиталище на боговете.
Нандан — увеселителни градини на Индра.
Нал — нишадски цар, герой на сказанието за Нал и Дамаянти.
Нал и Нил — маймуни от войската на Рама.
Нарада — мъдрец, почитан като син на Брама.
Нараяна — вж. Вишну.
Нишад — държава в Северна Индия (днешният щат Утар Прадеш).
Парвата — мъдрец, обикновено се явява заедно с Нарада.
Парвати — съпруга на бог Шива.
Пандави — потомци на цар Панду, главни герои на „Махабхарата“. Най-старши от тях е Юдищира, следван от Бхимасена, Арджуна, Накула и Сахадева.
Потомък на Бригу — обръщение към слушателя на „Махабхарата“.
Парикшит — цар, баща на Джанмеджая. Загинал от ухапването на Такшака. За отмъщение Джанмеджая решава да изтреби змийския род.
Прахаста — син на Равън, военачалник.
Пуластя — мъдрец, прадядо на Равън.
Пурани — предания и легенди.
Равън — десетоглав демон, владетел на Ланка, противник на Рама. Отрязал десетте си глави и ги хвърлил на жертвена клада в дар на боговете. Поразен, Брама го надарил да не може да бъде убит нито от бог, нито от демон. Тая своя сила Равън обръща срещу боговете.
Рама — цар, индийски национален герой, въплъщение на Вишну.
Раху — демон, чиято отсечена от боговете глава се превърнала в планета, затъмняваща от време на време слънцето и луната.
Ракшас — демон, зъл дух.
Рохини — звезда, съпруга на месеца.
Сахасрабаху — легендарен цар с хиляда ръце.
Сита — съпруга на Рама.
Соратха — вид стихосложение.
Сугрива — цар на маймуните, съюзник на Рама.
Сумеру — вж. Меру.
Такшака — змийски цар.
Тилак — знак на каста или секта, дамгосан върху тялото.
Томарчанд — вид стихосложение.
Трите свята — подземен, надземен, небесен.
Чанд — вид стихосложение.
Чандтотак — вид стихосложение.
Чопай — вид стихосложение.
Шатруган — брат на Рама.
Шачи — съпруга на Индра.
Шеша — змия, крепителка на земята.
Шива — бог, едно от трите върховни божества на индуизма.
Шонак — един от слушателите на „Махабхарата“, към когото често се обръща разказвачът.
Шлока — двустишие с цезура в средата на всеки стих, най-разпространено в санскритската поезия.