За известно време изгубих следите на Джордън Бейкър, а сетне, по средата на лятото, отново я намерих. Отначало се ласкаех да ходя на различни места с нея, понеже тя беше шампионка по голф и всички знаеха името й. После това се превърна в нещо повече. Всъщност не бях влюбен в нея, обаче изпитвах някакво нежно любопитство. Отегченото високомерно лице, което тя обръщаше към света, прикриващо нещо — в края на краищата повечето пози прикриват нещо, макар и не в самото начало, — и един ден открих какво беше то. Веднъж, когато отидохме заедно при приятели в Уоруик, тя остави една взета назаем кола на дъжда със свален гюрук, а сетне излъга за това. Тогава изведнъж си спомних историята за нея, която ми бе убягнала онази вечер у Дейзи. На първото й голямо състезание по голф беше избухнал спор, който почти стигна до вестниците — някой беше подхвърлил, че тя преместила топката си от една крайно неудобна позиция в полуфиналния мач. Историята придоби размерите на скандал — после замря. Едно от момчетата, които тичат за топките на терена, оттегли думите си, а единственият друг свидетел призна, че може би е сбъркал. Този инцидент и нейното име бяха свързани в съзнанието ми.
Джордън Бейкър инстинктивно отбягваше умни, проницателни мъже и сега видях, че тя правеше това, защото се чувстваше по-безопасно там, където всяко отклоняване от определени норми на поведение би се сметнало за невъзможно. Тя беше неизлечимо нечестна. Не можеше да понася да се намира в неизгодно положение и поради тази своя черта предполагам, че още от съвсем млада бе започнала да прибягва към хитрини, за да може да гледа на света с тази хладнокръвна, дръзка усмивка и същевременно да задоволява изискванията на своето гъвкаво, жизнено тяло.
За мен това беше без значение. Безчестието у жените е нещо, което човек никога не осъжда остро — просто изпитвах съжаление, а след това забравях. Същата вечер водихме любопитен разговор на тема шофиране. Той започна, защото тя бе минала толкова близо до няколко работници, че бронята на колата ни откъсна едно копче от палтото на някакъв човек.
— Ужасен шофьор си — запротестирах аз. — Или трябва да бъдеш по-внимателна, или изобщо не бива да караш.
— Внимателна съм.
— Не, не си.
— Е, нали другите са внимателни — каза тя небрежно.
— Какво общо има това с твоето каране?
— Ще се пазят от мен — настоя тя. — Необходими са двама шофьори, за да стане сблъскване.
— Представи си, че срещнеш някой толкова невнимателен, колкото тебе.
— Надявам се, че това няма никога да стане — отвърна тя. — Мразя невнимателните хора. Затова те харесвам.
Сивите й, зачервени от слънцето очи бяха вперени напред, но тя умишлено бе променила отношенията ни и за миг реших, че съм влюбен в нея. Но аз мисля бавно и съм изпълнен с вътрешни правила, които действат като спирачки на желанията ми, и знаех, че най-напред трябваше да се измъкна окончателно от онази заплетена история в родния ми град. Всяка седмица изпращах писма и ги подписвах: „С любов, Ник“ — и единственото нещо, което си спомнях, беше как, когато тази именно девойка играеше тенис, капчици пот се появяваха като тънки мустачки над горната й устна. Въпреки това обаче съществуваше едно неясно споразумение, което трябваше тактично да се развали, за да се почувствам свободен.
Всеки подозира у себе си поне една от основните добродетели и ето моята: аз съм един от малкото честни хора, които някога съм познавал.
ГЛАВА IV
В неделя сутринта, докато църковните камбани в крайбрежните селища биеха, слънцето и неговият спътник — веселието — се завърнаха в дома на Гетсби и затрепкаха игриво на моравата му.
— Той е контрабандист на спиртни напитки — казваха младите дами, като отпиваха от коктейлите му и се любуваха на цветята му. — Веднъж убил един човек, който открил, че е племенник на фон Хинденбург и втори братовчед на дявола. Подай ми една роза, мила, и ми налей една последна капка в онази кристална чаша.
Веднъж написах на празните места на едно разписание за влаковете имената на всички, които посещаваха дома на Гетсби онова лято. Сега това разписание, озаглавено: „Разписание за 5 юли 1922 г.“, е остаряло и оръфано по ръбовете, където е било сгънато. Но аз все още мога да разчета избледнелите имена и те ще ви дадат по-ярка представа от моите общи думи за онези, които приемаха гостоприемството на Гетсби и му отдаваха почитта да не знаят абсолютно нищо за него.