— Всичко е наред — успокои я Мин, сядайки в края на една от скамейките около масата. — Той само прилича и говори като мечка. — Елейн приседна в другия край и го погледна несигурно.
— Мечка, а? — разсмя се Домон. — Може и да съм. Ами ти, момиче? Да не би да си се отказала да се махаш? Таз рокля наистина ми мяза на сеанчанска.
— Никога! — изсъска му гневно Мин, но появата на прислужничката с димящите чаши подлютено вино я накара да млъкне.
Домон беше не по-малко предпазлив. Изчака момичето да се отдалечи с монетите му, след което каза:
— Късметът да ме изприщи, момиченце, не исках да те обидя. Повечето хора искат само да си запазят животеца, независимо дали господарите им са сеанчанци, или други.
Нинив се наведе над масата.
— Ние също искаме да запазим живота си, капитане, но далеч от Сеанчан. Разбирам, че скоро се каните да отплавате.
— Още днес бих отплавал, ако можех — отвърна мрачно Домон. — През всеки два-три дни онзи Тюрак праща да ме викат да му разправям приказки за древните неща, дето съм виждал. Да ви приличам нещо на веселчун? Мислех, че ще му извъртя една-две приказки и ще ме остави на мира, но сега ми се струва, че ако не продължа да го забавлявам, или хич няма да ме пусне да замина, или ще им каже да ми отрежат главата. Този човек изглежда мек, ама е твърд като желязо, и сърцето му е таквоз.
— Твоят кораб може ли да се измъкне от сеанчанците? — попита Нинив.
— Късметът да ме изприщи дано, ако можех да се измъкна от този залив, без някоя дамане да разбие „Вейка“ на трески, щях да го направя. Стига да не се оставя на някой техен кораб с дамане да се приближи до мен, след като се измъкна в открито море. Покрай брега навсякъде има плитчини, а „Вейка“ може да влиза на плиткото. Мога да я вкарам в таквиз води, в които техните кораби не могат рискува. Те трябва да се пазят от ветровете край брега по това време на годината, а пък аз вкарам ли „Вейка“…
— Тогава ще тръгнем с вас, капитане — прекъсна го Нинив. — Ще бъдем четири и ще очаквам вие да сте готов да отплаваме веднага щом се качим на борда.
Домон отри с пръст горната си устна и заби поглед във виното си.
— Обаче няма да е толкоз лесно да се измъкнем от залива, нали се сещате. Тези дамане…
— А ако ви кажа, че ще отплаваме с нещо много по-добро от дамане? — попита го тихо Нинив. Очите на Мин се разшириха, щом осъзна какво има предвид Нинив.
— И ще ми казваш да съм била предпазлива! — промърмори Елейн.
Очите на Домон се бяха приковали само в Нинив, и тези очи бяха самото олицетворение на предпазливостта.
— К’во имаш предвид? — прошепна той.
Нинив посегна към врата си и измъкна кожена връв, скрита под яката на роклята й. На връвта висяха два златни пръстена. Мин ахна, като видя единия — тежкия мъжки пръстен, който й се беше привидял, когато „разчиташе“ Нинив насред улицата — но разбра, че очите на Домон се изцъклиха заради другия, по-лек пръстен, сътворен за нежен женски пръст. Змия, захапала опашката си.
— Знаеш какво означава — каза Нинив и посегна да развърже връвта, за да свали пръстена на Змията, но Домон го закри с длани.
— Скрий го. — Очите му зашариха неспокойно. Доколкото Мин можеше да види, никой не гледаше към тях, но видът му беше такъв, сякаш всички ги бяха зяпнали. — Този пръстен е много опасен. Ако го видят.
— Щом знаеш какво означава — отвърна Нинив така спокойно, че Мин изпита завист. Тя дръпна кожената връв от ръцете на Домон и я нахлузи отново на врата си.
— Знам — промълви дрезгаво Домон. — Знам много добре какво означава. Може пък наистина да имаме шанс, ако ти… Четири, викаш? Това момиче, дето обича да слуша бъбривия ми език, тя ще да е една от четирите, както ми се види. И ти и… — той изгледа навъсено Елейн. — Със сигурност това момиченце не е… не е като теб.
Елейн се надигна сърдито, но Нинив постави ръка на рамото й и се усмихна успокояващо на Домон.
— Тя пътува с мен, капитане. Ще се изненадаш от това, което можем двете с нея. Когато отплаваме, на борда ти ще има три от нас и ще можем да се сразим с дамане, ако се наложи.
— Три! — ахна той. — Виж, това му се вика шанс. Може пък… — За миг лицето му просветна, но след като ги огледа, той отново стана сериозен. — Бих ви отвел веднага на „Вейка“ и бих срязал въжетата, но, късметът да ме изприщи дано, трябва да ви кажа какво ви чака тук, ако останете, или даже ако тръгнете с мен. Чуйте ме и запомнете какво ви казвам. — Той отново се огледа предпазливо, сниши още повече гласа си и внимателно започна: — Аз наистина видях… жена с пръстен като този, пленена от Сеанчан. Хубава жена беше, нежна, със Страж… с един мъж, който наистина приличаше на човек, който знае как се върти меч. Свали шест-седем души преди да загине. Айе… жената де… шест дамане сложиха около нея. Наистина мислех, че тя… ще направи нещо — нали се сещате де — но… от тез неща нищо не разбирам. Изпървом тя наистина ги погледна тъй, все едно всички щеше да съсипе, ама после на лицето й видях ужас и тя така писна, че…