Annotation
Дон Тилмън ще се жени. Но още не знае за кого.
Така се стига до проекта „Роузи“, чийто въпросник, дълъг шестнайсет страници, ще му помогне да намери идеалната партньорка. Тя със сигурност няма да е барманка, няма да пуши или да употребява алкохол, нито ще закъснява за ангажименти.
Роузи Джармън е всички тези неща. Тя е и темпераментна, интелигентна и красива. И също има мисия — издирва биологичния си баща. Точно в това търсене може да й помогне Дон, който е професор по генетика.
Чрез проекта „Роузи“ Дон научава някои неочаквани неща. Защо дължината на ушната възглавничка е сигурен индикатор за сексуална привлекателност. Защо бързо съхнещите дрехи не са подходящо облекло в Ню Йорк. Защо никога не е ходил на втора среща. И защо дори когато положиш научни усилия, пак не намираш любовта, а любовта те намира.
„История, която ще ви накара да се смеете с глас — толкова изобретателна и завладяваща, че ви се приисква да станете част от света на романа. Признанията на Дон напомнят за Бриджит Джоунс, за Ник Хорнби и Амели Пулен… но героят въпреки всичко е уникален. Предупреждаваме ви, ще се влюбите в него!“
Греъм Симсън
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
Благодарности
Информация за текста
notes
1
Греъм Симсън
Великолепната жена
На Род и Линет
1.
Може и да съм намерил решение на проблема със съпругата. Като при всички научни пробиви отговорът е очевиден в ретроспекция. Но ако не се бе случила поредица от непредвидени събития, можеше и да не го открия.
Поредицата започна, след като Джийн настоя да изнеса лекция за синдрома на Аспергер, която преди това той бе приел сам да изнесе. Моментът беше изключително неприятен. Можех да се подготвя, докато ям обяда си, но във въпросната вечер бях планирал да отделя деветдесет и четири минути за почистване на банята. Имах три избора и никой от тях не ми се струваше задоволителен.
1. Да почистя банята след лекцията, в резултат на което щях да се лиша от сън, а това да доведе до намаляване на умствения и физическия ми капацитет.
2. Да отсроча чистенето до следващия вторник, което щеше да бъде последвано от осемдневен период на съмнителна хигиена в банята и последващ риск от болести.
3. Да откажа да изнеса лекцията, което щеше да накърни приятелството ми с Джийн.
— Представих дилемата на Джийн, който — както обикновено — имаше алтернативно решение.
— Дон, ще платя на някого да ти изчисти банята.
Обясних на Джийн — отново! — че всички чистачи с вероятното изключение на унгарката с късата пола допускат грешки. Жената с късата пола, която чистеше у Джийн, бе изчезнала след някакви проблеми с него и Клодия.
— Ще ти дам телефона на Ева. Само не ме споменавай.
— Ами ако попита? Как да отговоря, без да те споменавам?
— Просто кажи, че й се обаждаш, защото е единствената чистачка, която си върши работата както трябва. Ако ме спомене — мълчи.
Това бе отличен изход от ситуацията и илюстрация на способността на Джийн да намира решения на социални проблеми. Ева щеше да се радва, че уменията й получават признание, и може би дори бе подходяща да получи постоянен ангажимент, което щеше да освободи средно триста и шестнайсет минути на седмица от моето време.
Проблемът на Джийн с лекцията възникна, защото му се бе отворила възможност да прави секс с чилийска научна работничка, дошла на конференция в Мелбърн. Джийн си бе поставил за задача да преспи с жени от възможно най-много националности. Като професор по психология той изключително се интересуваше от човешката сексуална привлекателност, за която вярваше, че е предимно генетически обусловена.
Това схващане бе в унисон с образованието му по генетика. Шейсет и осем дни след като Джийн ме нае за изследовател след защита на докторска степен, бе повишен в шеф на катедрата по психология — много противоречиво назначение, което трябваше да утвърди университета като лидер в еволюционната психология и да вдигне репутацията му.
Докато работехме заедно в катедрата по генетика, водехме многобройни интересни дискусии, които продължиха и след промяната на работното му място. Бих бил доволен от контактите ни и само по тази причина, но освен това Джийн ме канеше в дома си на вечеря, извършваше и други приятелски ритуали, които в крайна сметка доведоха до установяване на отношения. Съпругата му Клодия, клиничен психолог, също ми стана приятел. И така вече имах цели двама.