На масата вече се бяха настанили и двама мъже. Здрависахме се. Помислих си, че това е като поклона преди битка в бойните изкуства.
Прецених конкуренцията. Мъжът, който се бе представил като Крейг, беше горе-долу на моята възраст, но с наднормено тегло, в бяла строга риза, която му беше прекалено тясна. Имаше мустаци и зъбите му бяха зле поддържани. Вторият, Дани, беше вероятно няколко години по-млад от мен и изглеждаше в добро здраве. Беше облечен в бяла тениска. Имаше татуировки по ръцете си и черната му коса запазваше формата си благодарение на козметичен продукт.
Жената, която бе пристигнала навреме, се казваше Оливия. Отначало тя логично раздели вниманието си между трима ни. Каза ни, че е антрополог. Дани го обърка с археолог, а след това Крейг каза расистки виц за пигмеите. Беше очевидно, че тя не бе впечатлена от реакциите им и аз се насладих на един от редките мигове, в които не бях човекът с най-лоши социални умения в помещението. Оливия се обърна към мен, тъкмо й отговорих какво работя, и бяхме прекъснати от пристигането на четвъртия мъж, който се представи като Джери, адвокат, и две от жените, Шарън и Мария, които бяха съответно счетоводителка и медицинска сестра. Вечерта беше гореща и Мария бе избрала рокля с двойното предимство хем да е прохладна, хем открито да излага сексапила й. Шарън носеше обичайната корпоративна униформа — панталон и сако. Предположих, че и двете са около моята възраст.
Оливия ме заговори, докато другите си дрънкаха празни приказки — изключителна загуба на време, когато трябва да се взимат значими житейски решения. По съвет на Клодия бях научил въпросника наизуст. Тя смяташе, че ако им чета въпросите от листовете, бих могъл да създам погрешна динамика, затова би трябвало елегантно да ги приплъзвам в разговора. Припомних й, че елегантността не е моята стихия. Тя предложи да не питам за полово предавани болести и сам да си преценя теглото, височината и индекса на телесна маса. Пресметнах, че индексът на телесна маса на Оливия е деветнайсет: стройна, но без признаци на анорексия. По моя преценка Шарън, счетоводителката, беше двайсет и три, а Мария, медицинската сестра — двайсет и осем. Препоръчителната здравословна горна граница е двайсет и пет.
Вместо да питам за коефициента на интелигентност, реших сам да го преценя по отговорите на Оливия за историческите последици от различната податливост към сифилис на коренното население на Южна Америка. Завърза се страхотен разговор и ми се стори, че темата дори ще ми позволи да пробутам и въпроса за полово предаваните болести. Джери адвокатът направи няколко коментара, които би трябвало да минат за шеги, но накрая ни остави на мира да продължим необезпокоявани дискусията си.
Тогава пристигна и липсващата жена — с двайсет и осем минути закъснение. Оливия се разсея и аз се възползвах от това, за да запиша информацията, с която се бях сдобил до този момент на три от четирите въпросника в скута ми. Нямаше да хабя хартия за последната пристигнала, защото тя обяви, че „винаги закъснява“. Това, изглежда, никак не обезпокои адвоката Джери, който сигурно таксуваше на всеки шест минути и би трябвало заради това да смята времето за много ценно. Но като че ли ценеше секса повече, тъй като започна да говори точно като Джийн.
След закъснялата жена се появи и сервитьорът с менютата. Оливия прегледа нейното и попита:
— Супата от тиква със зеленчуков бульон ли е приготвена?
Не чух отговора. Въпросът ми даде важна информация. Вегетарианка.
Тя сигурно бе забелязала разочарованото ми изражение.
— Индуска съм.
Заради сарито и външния й вид вече бях предположил, че Оливия вероятно е индийка. Не бях сигурен дали използва термина „индуска“ като обозначение на религията й, или като индикатор на културното й наследство. В миналото ме бяха упреквали, че не успявам да доловя тази разлика.
— Ядеш ли сладолед? — попитах. Въпросът ми се стори важен след заявката й, че е вегетарианка. Много умно.
— О, да, не съм веган. Стига да не е правен с яйца. Ставаше все по-зле.
— Имаш ли любим?
— С вкус на шамфъстък. Определено с вкус на шамфъстък. — И се усмихна.
Мария и Дани бяха излезли навън за по цигара. След като елиминирах три от жените, включително и закъснялата, мисията ми бе почти изпълнена.