Порцията ми агнешки мозък пристигна и аз го разрязах наполовина, откривайки вътрешната му структура. Потупах по ръката Шарън, която бе потънала в разговор с Крейг расиста, и й посочих чинията си.
— Обичаш ли мозък?
И четвъртата бе отхвърлена, работата ми тук беше приключила. Продължих да си общувам с Оливия, която бе отлична компания, и дори поръчах по още едно питие, след като останалите си тръгнаха по двойки, които се бяха оформили на вечерята. Останахме и си говорихме, накрая се оказахме последни в ресторанта. Прибрах въпросниците в раницата си, Оливия ми даде координатите си, които записах, за да не бъда груб. След това си тръгнахме в различни посоки.
Докато карах велосипеда си към къщи, размишлявах върху вечерята. Оказа се силно неефективен метод за селекция, но въпросникът ми бе много ценен. Без него със сигурност бих опитал и втора среща с Оливия, която беше интересна и мила жена. Може би дори щяхме да стигнем до трета, четвърта и пета среща, а след това един ден, когато всички десерти в ресторанта се окажат с яйца, щяхме да пресечем улицата, да отидем в сладкарницата и да открием, че няма сладолед с вкус на шамфъстък, приготвен без яйца. По-добре да го разберем, преди да инвестираме във връзката си.
5.
Стоях на входа на къща в покрайнините, която ми напомняше за тухления измазан отвън дом на родителите ми в Шепъртън. Бях взел решение да не ходя повече по партита за необвързани, но въпросникът ми помагаше да избягвам агонията на безразборните социални контакти с непознати.
Когато дамите пристигнаха, им раздадох по един въпросник, който да попълнят, когато им е удобно, и да ми го върнат или на партито, или по пощата. Домакинята първоначално ме покани при другите във всекидневната, но аз й обясних стратегията си и тя ме остави на мира. След два часа жена на около трийсет и пет и вероятен индекс на телесната маса двайсет и едно дойде при мен с две чаши шампанско. В другата си ръка държеше въпросника. Подаде ми едната чаша.
— Помислих си, че може да си жаден — каза тя с приятен френски акцент.
Не бях жаден, но се зарадвах, че ми предлагат алкохол. Бях решил, че няма да се отказвам от пиенето, освен ако не намеря партньорка въздържателка. И след известен самоанализ бях заключил, че, в) умерено пиене е приемлив отговор на въпроса за алкохола. Отбелязах си да поправя въпросника.
— Благодаря. — Надявах се, че ще ми върне въпросника попълнен и колкото и невероятно да е, това можеше да значи и край на търсенето ми. Беше изключително привлекателна, жестът с чашата показваше високо ниво на грижовност, каквато нито един от другите гости, нито домакинята показаха.
— Ти си учен, нали? — И тя потупа въпросника.
— Правилно.
— Аз също — каза тя. — Тази вечер тук няма много научни работници. — Макар да е опасно да се вадят заключения на базата на маниери и теми на разговор, моята преценка за гостите съвпадаше с нейното наблюдение.
— Аз съм Фабиен — продължи тя и ми протегна свободната си ръка. Стиснах я, като внимавах да приложа точната степен на сила. — Ужасно вино, нали?
Съгласих се. Беше газирано сладко вино, приемливо само заради съдържанието на алкохол.
— Дали да не отидем в някой бар и да си вземем по-хубаво? — попита тя.
Поклатих глава. Лошото качество на виното беше дразнещо, но не и достатъчен фактор за напускане. Фабиен пое дълбоко дъх.
— Слушай, изпила съм две чаши вино, не съм правила секс от шест седмици и предпочитам да чакам още шест пред това да се пробвам с някой от тук. А сега мога ли да те черпя едно питие?
Беше много мила покана. Но вечерта бе в началото си.
— Очакват се още гости — казах. — Може да намериш някой подходящ за теб.
Фабиен ми върна въпросника.
— Предполагам, че ще уведомиш победителките в надлежен срок.
Отвърнах й, че точно така ще направя. Когато тя си тръгна, бързо прегледах отговорите й. Както можех да предположа, се бе провалила в много аспекти. Бях разочарован.
Последната ми възможност извън интернет бяха бързите срещи — нещо, което досега не бях опитвал.
Мястото на провеждането беше зала за коктейли в хотел. По мое настояване организаторът ми каза точния час на започване и аз изчаках в бара, за да избегна безцелни контакти дотогава. Когато се върнах, седнах на последното останало свободно място на дългата маса срещу личност с табелка „Франсис“ на около петдесет години, с индекс на телесната маса към двайсет осем, непривлекателна според традиционните схващания.
Организаторът натисна звънеца и трите ми минути с Франсис започнаха.