Извадих въпросника и надрасках набързо името й върху него — нямаше време за куртоазия при тези обстоятелства.
— Подредил съм въпросите така, че максимално бързо да стигна до елиминация — обясних. — Смятам, че мога да отхвърля повечето жени за по-малко от четирийсет секунди. А в останалото време можете да подберете темата за разговор.
— Но тогава няма да има значение — каза Франсис.
— Ще съм елиминирана.
— Само като потенциален партньор. Но въпреки това пак можем да проведем интересна дискусия.
- Но ще съм елиминирана.
Кимнах.
— Пушите ли?
— От време на време — каза тя.
Оставих въпросника настрани.
— Чудесно. — Бях доволен, че подредбата на въпросите работеше. Можехме да изгубим време в разговори за видове сладолед и грим и чак тогава да установя, че пуши. — Нямам повече въпроси. За какво искате да си говорим?
За мое разочарование Франсис не се интересуваше от по-нататъшен разговор, след като установих, че е несъвместима с мен. Това се оказа валидно и за останалите жени тази вечер.
Тези лични контакти бяха, разбира се, вторични. Разчитах на интернет и скоро след първата ми публикация започнаха да пристигат попълнените въпросници. Насрочих среща за анализ с Джийн в кабинета ми.
— Колко са отговорили? — попита той.
Двеста седемдесет и девет.
Той очевидно бе впечатлен. Не му казах, че качеството на отговорите варираше в много широк диапазон и че много от въпросниците бяха частично попълнени.
— Няма ли снимки?
Много от жените бяха приложили снимки, но аз ги скривах в базата данни, за да оставя място за по-важната информация.
— Дай да видим снимките — каза Джийн.
Промених настройките, за да се покажат и снимките. Джийн плъзна поглед по няколко и накрая отвори една. Резолюцията беше впечатляваща. Очевидно той одобряваше жената на нея, но бърз преглед на данните показа, че кандидатката е напълно неподходяща. Взех мишката и я изтрих. Джийн запротестира.
— О, о, о! Какво правиш?
— Тя вярва в астрологията и хомеопатията. И грешно си е сметнала индекса на телесната маса.
— Колко е?
— Двайсет и три и половина.
— Чудесно. Можеш ли да я възстановиш?
— Напълно неподходяща е.
— Колко са подходящите? — попита Джийн. Най-накрая се върна на темата.
— Засега — нула. Въпросникът е чудесен филтър.
Не мислиш ли, че си сложил летвата много високо?
Подчертах, че трупам информация, за да направя правилно най-важния избор в живота си. Компромисът би бил напълно неприемлив.
— Винаги се налага да правиш компромиси — каза Джийн. Ужасно твърдение и напълно невярно в неговия случай.
— Ти си намерил идеалната съпруга. Високоинтелигентна, изключително красива и ти позволява да правиш секс с други жени.
Джийн ми предложи да не поздравявам Клодия лично за толерантността й и ме помоли да повторя бройката на попълнените въпросници. Всъщност тя беше по-голяма, защото не бях включил и хартиените въпросници. Триста и четири.
— Дай ми списъка — каза Джийн. — Аз ще ти подбера няколко.
— Никоя от тях не отговаря на критериите. Всички имат някакъв недостатък.
— Приеми го като тренировка.
Имаше право. Бях се сещал няколко пъти за антроположката Оливия и бях разсъждавал над вероятността да живея с индуска вегетарианка със силно предпочитание към определен вид сладолед. Благодарение на това, че си напомнях колко важно е да изтърпя, докато се появи най-подходящата, успях да се удържа да не се свържа с нея. Дори препрочетох въпросника на Фабиен, лишената от секс научна работничка.
Пратих по имейла списъка на Джийн.
И никакви пушачки.
— Добре отвърна Джийн, — но ще трябва ти да ги поканиш. На вечеря. В хубав ресторант.
Джийн сигурно усети, че не съм въодушевен от тази перспектива. И хитро се справи с проблема, като предложи дори още по-неприемлива алтернатива.
— Винаги можеш да ги поканиш на факултетския банкет.
— Ресторант.
Джийн се усмихна, сякаш да компенсира моята липса на ентусиазъм.
— Лесно е. „Какво ще кажеш да вечеряме тази вечер?“ Повтаряй след мен.
— Какво ще кажеш да вечеряме тази вечер? — повторих аз.
— Видя ли? Не е толкова трудно. Прави само положителни коментари за външността им. Плати сметката. Не споменавай секс. — Джийн тръгна към вратата, после се спря и се обърна. — Ами хартиените?
Дадох му въпросниците от „Вечеря за осмина“, партито за необвързани и — по негово настояване — дори попълнените листове от бързите срещи. Сега вече всичко бе и чужди ръце.
6.
Около два часа след като Джийн излезе от кабинета ми с попълнените справочници по проекта „Съпруга“, на вратата се почука. Атестирах студентски есета, дейност, която не бе забранена, но подозирам, че това беше само защото никой не знаеше, че я извършвам. Беше част от проект за намаляване на усилията при поставяне на оценка; търсех лесно измерими параметри, като наличието на съдържание, написана на ръка или разпечатана първа страница — все фактори, които даваха толкова добра представа за качеството, колкото и досадният процес на четене на целите разработки.