Вегетарианка! А аз вече бях започнал да готвя! Като изхождах от купените вече продукти и предположението, че ще се храня сам. И какво означаваше „по принцип“? Че се предполага и някаква гъвкавост като при колежката ми Естер, която признаваше, но само след притискане, че би яла свинско, ако от това зависи живота й?
Вегетарианците и веганите могат да бъдат много дразнещи. Джийн има една шега: „Как да разпознаеш веганите? Изчакай десет минути и те сами ще ти кажат“. Ако беше така, нямаше да има никакви проблеми. Не! Вегетарианците идват на вечеря и казват: не ям месо. Това ми се случваше за втори път. Провалът със свинския джолан беше отпреди шест години, когато Джийн ми предложи да поканя една жена на вечеря в апартамента си. Изтъкна, че готварските ми умения ще ме направят по-желан и че няма да се налага да изпитвам стреса в ресторантска среда.
— И ще можеш да пиеш колкото си искаш, а след това ще се завлечеш на зигзаг до спалнята.
Жената се казваше Бетани и в интернет профила й не се споменаваше за вегетарианство. След като осъзнах, че качеството на храната ще е от огромно значение, взех от библиотеката наскоро публикувана изчерпателна готварска книга и планирах вечеря с много блюда от различни животински части: мозък, език, шкембе, далак, бъбреци и т.н.
Бетани пристигна навреме и изглеждаше много приятна. Пийнахме по чаша вино и след това всичко тръгна надолу. Започнахме с пържен свински джолан, доста сложно за приготвяне ястие, а Бетани хапна съвсем малко от порцията си.
— Не си падам много по свински джолан — каза тя. Това не беше съвсем неразумно: всички си имаме предпочитания и вероятно тя се тревожеше за мазнините и холестерола. Но когато й представих следващите блюда, тя обяви, че е вегетарианка. Не беше за вярване!
Предложи да ме черпи вечеря в ресторант, но след като бях изгубил толкова време в готвене, не исках да зарежа храната. Вечерях сам и повече не се видях с Бетани.
А сега пък Роузи. В този случай това можеше и да е на хубаво. Роузи щеше да си тръгне и животът щеше да си продължи по нормалния начин. Очевидно не беше попълнила честно въпросника или пък Джийн бе допуснал грешка. Или пък я беше избрал заради високата й степен на сексапил, като така ми бе наложил собствените си предпочитания.
Роузи се върна в стаята и ме погледна, сякаш очакваше отговор.
— Нямам нищо против морската храна — каза тя. — Стига да не е от защитен вид.
Чувствата ми бяха смесени. Разрешаването на проблем винаги носи удовлетворение, но пък сега Роузи щеше да остане за вечеря. Тръгнах към банята и тя ме последва. Извадих омара от ваната, където той до този миг си пълзеше.
— Мамка му — каза Роузи.
— Не обичаш ли омари? — Понесох го към кухнята.
— Обожавам омари, но…
Проблемът беше очевиден и можех само да й съчувствам.
Убиването ти се струва неприятно. Съгласен съм с теб.
Сложих омара във фризера и обясних на Роузи, че съм проучил методите за екзекуция на омари и този с фризера се смята за най-хуманен. Казах й на коя уебстраница може да го провери.
Докато омарът умираше, Роузи продължи да рови насам-натам. Отвори килера и изглеждаше впечатлена от реда там: по една полица за всеки ден от седмицата, плюс място за складиране на общи провизии, алкохол, закуски и т.н., както и списък на продуктите на вратата.
— Искаш ли да дойдеш и да подредиш и у нас?
— Искаш да въведеш стандартизираната хранителна система? — Въпреки преимуществата й много хора я смятаха за странна.
— Стига ми само да ми почистиш хладилника — отвърна тя. — Предполагам, че ще ти трябват продуктите за вторник?
Уведомих я, че след като днес е вторник, не се налага да предполага.
Тя ми подаде корите нори и сушената пушена риба. Помоли и за олио от макадамия, морска сол и мелничката за черен пипер от шкафа за общи провизии.
— Китайско оризово вино — добавих. — При другия алкохол е.
— Естествено — каза Роузи.
Подаде ми виното, след това започна да разглежда другите бутилки с алкохол. Купувах вино в малки бутилки.
— Значи готвиш това ястие всеки вторник, така ли?
— Правилно. — И изброих осемте главни предимства на стандартизираната хранителна система.
1. Няма нужда да се трупат готварски книги.
2. Списъкът с покупките е стандартен, което прави пазаруването много ефективно.
3. Почти нулеви отпадъци — в хладилника и килера не влиза нищо, което не се изисква за някоя от рецептите.
4. Диетата е предварително планирана и балансирана.
5. Не се губи време в чудене какво да готвиш.
6. Няма грешки и неприятни изненади.
7. Отлична храна, по-добра, отколкото в повечето ресторанти, и на много по-ниска цена (виж точка 3).