8. Минимално натоварване на мозъка.
— Натоварване на мозъка?
— Готварските процедури се управляват от малкия ми мозък — почти никакви съзнателни усилия не се изискват.
— Като при карането на колело.
— Правилно.
— И можеш да приготвиш омар, без дори да мислиш?
— Салата от омар, авокадо и манго с подправен с уасаби хайвер от зарган и гарнитура от хрупкави водорасли и пържен праз лук. Точно така. Последният ми проект е обезкостяване на пъдпъдък. Все още изисква известно съзнателно усилие.
Роузи вече се смееше. Това ме накара да се сетя за училище. Хубави спомени.
Докато вадех допълнителните продукти за дресинга от хладилника, Роузи мина покрай мен с две малки бутилки шабли и го остави във фризера при омара.
— Вечерята ни като че ли спря да мърда.
— Изисква се още време за достигане до окончателна смърт — казах аз. — За съжаление инцидентът със сакото обърка графика за готвене. Трябва да преизчисля цялото време.
В този миг осъзнах, че трябваше да сложа омара във фризера в мига, в който пристигнахме вкъщи, но мозъкът ми бе претоварен с проблемите, създадени от присъствието на Роузи. Приближих се до бялата дъска и започнах да поправям графика. Роузи разгледа продуктите.
— И щеше да изядеш всичко това сам?
Не бях преразглеждал стандартизираната хранителна система, след като Дафни се изнесе, и сега ядях салатата от омар сам във вторник, като изключвах виното, за да компенсирам допълнителния прием на калории.
— Количеството е достатъчно за двама — казах. — Рецептата не може да се намали наполовина. Няма как да купиш част от жив омар. — С последното изречение се опитвах да се пошегувам и Роузи реагира със смях. Имах още един неочакван миг, в който се почувствах добре, докато преизчислявах графика.
Роузи пак ме прекъсна.
— Ако беше по обичайния си график, колко щеше да е сега часът?
— 18.38.
Часовникът на печката показваше 21.09. Роузи намери бутоните и започна да пренаглася времето. Осъзнах какво прави. Идеалното решение. Когато тя приключи, часовникът показваше 18.38. Нямаше нужда от преизчисляване. Поздравих я за доброто мислене.
— Ти създаде нов часови пояс. Вечерята ще бъде готова в 20.55 по времето на Роузи.
— Много по-добре, отколкото да правиш сметки.
Наблюдението й ми даде възможност за друг въпрос от проекта „Съпруга“.
— Математиката струва ли ти се трудна?
Тя се засмя.
— Това е най-трудното нещо от работата ми. Направо ме подлудява.
Щом простата аритметика от сметките в бара и ресторанта я затрудняваше, ми беше трудно да си представя как можехме да проведем задълбочен разговор.
Къде криеш тирбушона? — попита тя.
— Във вторник не се предвижда вино.
— Голяма работа — отвърна Роузи.
Имаше известна логика в отговора и. Щях да изям само една порция. Това бе последната стъпка към отказа от вечерния график.
Обявих промяната.
— Времето е предефинирано. Предишните правила вече не важат. В часовия пояс на Роузи алкохолът се обявява за задължителен.
8.
Докато довършвах вечерята, Роузи сложи трапезата — не по обичайния начин във всекидневната, а на импровизирана маса на балкона, направена от бялата дъска, която тя свали от стената в кухнята и постави върху две големи саксии, от които почисти изсъхналите растения. Бял чаршаф от шкафа със спалното бельо изпълняваше ролята на покривка. Сложи на масата сребърни прибори — новодомски подарък от родителите ми, който така и не бе използван досега — и декоративни винени чаши. Тя унищожаваше апартамента ми. Никога не ми беше хрумвало да ям на балкона. Дъждът беше спрял, когато излязох навън с вечерята, и по моя преценка температурата беше двайсет и два градуса.
— Веднага ли трябва да започнем да се храним? — попита Роузи. Странен въпрос, след като преди няколко часа бе заявила, че умира от глад.
— Не, храната няма да изстине. Тя вече е студена. — Бях наясно, че звуча притеснено. Има ли някаква причина да отлагаме?
— Светлините на града. Гледката е удивителна.
— За съжаление е статична. След като веднъж я погледнеш, няма причина да го правиш пак. Също като картините.
— Но тя непрекъснато се променя. Ами рано сутрин? Или когато вали? Не ти ли се приисква просто да излезеш тук и да си поседиш?
Нямах отговор, който би я удовлетворил. Бях видял гледката, когато купих апартамента. Тя не се променяше особено в различните атмосферни условия. Посядах там само докато чаках някакъв ангажимент или разсъждавах върху проблем, а тогава интересната обстановка би ме разсейвала.