Джийн и Клодия известно време се опитваха да ми помагат да реша проблема със съпругата. За жалост подходът им се основаваше на традиционната парадигма на срещите, която вече бях изоставил заради това, че вероятността за успех не оправдаваше усилията и отрицателните преживявания. Аз съм на трийсет и девет години, висок, в добра физическа форма и интелигентен, с относително висок статус, а като професор имах доход над средния. Логично би било да съм привлекателен за широк кръг жени. В животинския свят бих имал успех във възпроизводството.
Обаче има нещо в мен, което жените намират за непривлекателно. Винаги ми е било трудно да се сприятелявам и по всичко личеше, че недостатъците, причинили този проблем, се отразяват и на опитите ми да създам романтични отношения. Провалът с кайсиевия сладолед е добър пример.
Клодия ме бе запознала с една от многото си приятелки. Елизабет бе изключително интелигентна компютърна специалистка с проблем в зрението, коригиран с очила. Споменавам очилата, защото Клодия ми показа снимка и ме попита дали имам нещо против тях. Невероятен въпрос! От психолог! При оценяването на потенциала на Елизабет като партньорка — която да ме стимулира интелектуално, да върши с мен различни неща и може би да се възпроизведем заедно — първата грижа на Клодия се бе оказала моята реакция на избора й на рамки за очила, който най-вероятно не е направила сама, а по съвет на очен лекар. В такъв свят ми се налага да живея. След това Клодия ми каза, сякаш това бе мой проблем:
— Тя има много твърди убеждения.
— На доказателства ли почиват?
— Предполагам — отвърна Клодия.
Идеално. Все едно описваше мен.
Срещнахме се в тайландски ресторант. Заведенията са минни полета за социално неадекватните и аз бях нервен както винаги в подобни ситуации. Но всичко започна отлично, когато и двамата пристигнахме точно в 7 вечерта, както се бяхме договорили. Лошата синхронизация е огромна загуба на време.
Оцеляхме по време на вечерята, без тя да ме разкритикува за някой гаф. Трудно се води разговор, докато се чудиш дали си забил поглед в правилната част от тялото, но аз се съсредоточих върху очилатите й очи, както ми бе препоръчал Джийн. Това доведе до някои неточности в хранителния процес, които тя сякаш не забеляза. Даже напротив, проведохме много продуктивна дискусия за симулационните алгоритми. Тя беше толкова интересна! Вече виждах възможност за постоянна връзка.
Сервитьорът донесе менюто с десертите и Елизабет каза:
— Не обичам азиатски десерти.
Това почти със сигурност бе необосновано обобщение, базиращо се на ограничен опит, и може би трябваше да видя в него предупредителен знак. Но ми даде възможност за креативно предложение:
— Можем да си вземем сладолед от другата страна на улицата.
— Страхотна идея. Стига да имат кайсиев.
Прецених, че до този момент напредвах добре и не мислех, че предпочитанието към кайсиевия сладолед ще се окаже проблем. Грешах. Сладкарницата предлагаше голям избор на вкусове, но бяха изчерпали запасите си от кайсиев сладолед. Поръчах си две топки лютив шоколад и лакрица и попитах Елизабет какво е второто й предпочитание.
— Ако нямат кайсиев, аз съм пас.
Не можех да повярвам. Всички сладоледи, особено плодовите, имат един и същ вкус заради охлаждането на вкусовите рецептори. Предложих й манго.
— Не, благодаря. Не искам.
Обясних психологията на охлаждането на вкусовите рецептори най-подробно. Предсказах, че ако закупя сладоледи с вкус на манго и на праскова, тя няма да може да направи разлика между двата. Следователно те са еквивалентни на кайсиевия.
— Напълно различни са — каза тя. — Ако не можеш да различиш манго от праскова, това си е твой проблем.
Оказа се, че имаме обикновено обективно разногласие, което лесно би могло да се разреши експериментално. Поръчах минимална доза от двата сладоледа. Но докато чакахме да ги донесат, аз се обърнах да помоля Елизабет да затвори очи, за да направим експеримента и установих, че си е тръгнала. Почивали на доказателства, значи. И това от компютърен специалист.
След това Клодия ми каза, че е трябвало да се откажа от експеримента, преди Елизабет да си тръгне. Очевидно. Но в кой момент? Къде беше сигналът? Ето тези фини детайли не успявам да доловя. Но също така не мога да разбера защо повишената чувствителност към неясни послания за сладоледените вкусове е предпоставка да се превърнеш в нечий партньор. Струва ми се разумно да се предположи, че някои жени не изискват това. За жалост процесът по намирането им е невероятно неефективен. Провалът с кайсиевия сладолед ми струва цяла вечер от живота ми, компенсирана само от информацията за симулационните алгоритми.