Отидох до Роузи и долях чашата й. Тя се усмихна. Почти сигурно си бе сложила червило.
Опитвах се да сготвя стандартно, повтарящо се ядене, но очевидно качеството на съставките варираше в различните седмици. По всичко личеше, че днешното е от необичайно висока класа. Салатата от омар никога не ми е била по-вкусна.
Спомних си основното правило да накараш жена да говори за себе си Роузи вече бе повдигнала въпроса за това как се справя с неприятни клиенти в бара, затова я помолих да ми разкаже повече. Отличен ход. Тя имаше хиляди забавни истории и аз си отбелязах някои техники на общуване, които можех да използвам в бъдеще.
Доядохме омара. Тогава Роузи отвори чантата си и извади пакет цигари! Как бих могъл да предам ужаса си? Пушенето е не само нездравословно, а и опасно за другите. Това беше ясен знак за ирационален подход към живота. Неслучайно този въпрос беше пръв във въпросника ми.
Роузи като че ли забеляза шока ми.
— Успокой се. Ще изляза навън.
Нямаше смисъл да споря. След тази вечер повече нямаше да я потърся. Запалката щракна и тя я поднесе към цигарата, която бе стиснала с изкуствено червените си устни.
— Всъщност имам въпрос, свързан с генетиката — каза тя.
— Слушам. — Върнах се в света, който познавах.
— Някой ми беше казал, че се познава дали един мъж е моногамен по размера на тестисите му.
Сексуалните аспекти на биологията често се появяваха в популярната преса, затова изказването не беше толкова глупаво, колкото изглеждаше, макар в него да прозираше типично погрешно схващане. Хрумна ми, че може да е и някакъв таен сексуален намек, но реших да играя на сигурно и да отвърна буквално на въпроса.
— Глупости — казах.
Роузи изглеждаше много доволна от отговора ми.
— Ти си страхотен — възкликна тя. — Току-що спечелих бас.
Обясних надълго и нашироко и забелязах, че доволната физиономия на Роузи помръкна. Предположих, че прекалено е опростила въпроса и че всъщност са й казали това, което аз подробно й разясних.
— Може да има някаква връзка на индивидуално ниво, но правилото важи за породите. Представителите на хомо сапиенс по принцип са моногамни. Но тактически неверни. Мъжките имат интерес да забременят колкото се може повече женски, но могат да се грижат за ограничен брой потомци. Женските търсят максимално качествени гени за децата си, но и мъж, който да ги издържа.
Тъкмо влизах в познатата си роля на лектор, когато Роузи ме прекъсна:
— Ами тестисите?
— По-големите тестиси произвеждат повече сперма. На моногамните породи им трябва количество достатъчно за чифтосването им. Хората се нуждаят от повече, за да се възползват от хаотично възникващите възможности и да атакуват спермата на последните натрапници.
— Чудничко — отвърна Роузи.
— Не е точно така. Това поведение е възникнало преди много време. Модерният свят се нуждае от допълнителни правила.
— Да — съгласи се Роузи. — Като например да се грижиш за децата си.
— Правилно. Но инстинктите са изключително силни.
— Говори ми! — отвърна Роузи.
Понечих да й обясня:
— Инстинктите са израз на…
— Риторичен израз — каза тя. — Преживяла съм го. Майка ми е ходила да си търси гени на абсолвентското си парти.
— Това поведение е подсъзнателно. Хората не ходят нарочно…
— Разбирам това.
Съмнявах се. Непрофесионалистите често интерпретират погрешно откритията на еволюционната психология. Но историята беше интересна.
— Казваш, че майка ти е правила необезопасен секс извън основната си връзка?
— Със свой състудент — отвърна Роузи. — Докато все още е излизала с моя… — В този миг Роузи вдигна ръце и направи по две движения надолу и нагоре с показалеца и средния си пръст. — … баща. Истинският ми баща е лекар. Просто не знам кой точно е. Това наистина ме ядосва.
Бях очарован от движенията на ръцете й и помълчах известно време, докато разбера какво означават, да не би да бяха някакъв знак за разочарование, че не знае кой е истинският й баща? Ако беше така, не бях запознат с това изразно средство. И защо избра да подчертае думите си точно в този миг… Ама разбира се! Препинателни знаци!
— Кавички — казах аз на глас, когато осъзнах за какво става въпрос.
— Какво?
— Ти изобрази кавички около думата „баща“, за да привлечеш вниманието ми върху факта, че думата не би трябвало да се възприема по обичайния начин. Много хитро.
— Е, значи ме разбра — каза тя. — Реших, че си се замислил над незначителния проблем в тъпия ми живот. И че може да кажеш нещо интелигентно.
— Проблемът никак не е незначителен! — поправих я аз. И вдигнах показалец, за да изобразя удивителна. — Трябва да настояваш да бъдеш информирана. — Направих движение напред със същия пръст, за да покажа точка. Беше доста забавно.