— Майка ми е мъртва. Загина в катастрофа, когато бях на десет. На никого не е казала кой е баща ми, дори и на Фил.
— Фил? — Не се сетих как да изобразя въпросителна и реших временно да се откажа от играта. Моментът не беше подходящ за експерименти.
— Моят… — вдигна ръце и присви пръсти — … баща. Който ще откачи, ако му кажа, че искам да знам. Роузи допи виното в чашата си и я напълни отново. И втората малка бутилка вече беше празна. Историята й беше тъжна, но не и уникална. Макар родителите ми да продължаваха да поддържат рутинни ритуални контакти, според мен бяха изгубили интерес към мен от няколко години. Дългът им бе изпълнен в мига, в който вече можех да се издържам сам. Нейното положение обаче беше по-различно, тъй като включваше и доведен баща. Предложих й интерпретация от гледна точка на генетиката.
— Държи се напълно предсказуемо. Ти не носиш неговите гени. Мъжките лъвове убиват малките от предишни чифтосвания, когато овладеят прайда.
— Благодаря за информацията.
— Мога да ти препоръчам четива, ако те интересува. Струваш ми се доста интелигентна за барманка. И комплиментите не спират да валят.
Изглежда се справях добре и затова си позволих миг на задоволство, който споделих с Роузи.
Отлично. Не съм много добър в срещите. Има толкова много правила, които трябва да запомня.
— Справяш се чудесно — каза тя. — Като изключим, че ми зяпаш циците.
Това беше разочароваща обратна информация. Роклята на Роузи беше доста разголена, но аз полагах огромни усилия да я гледам в очите.
— Разглеждах колието ти — отвърнах. — Много е интересно.
Роузи веднага го покри с ръка.
— Какво има на него?
— Изображение на Изида и надпис: Sum omnia quae fuerunt suntque eruntque ego. Аз съм всичко, което е било, е и ще бъде. — Надявах се да съм прочел правилно латинските думи, буквите бяха много малки.
Роузи изглеждаше впечатлена.
— Ами колието ми от тази сутрин?
— Кама с три малки червени камъчета и четири бели.
Роузи си допи виното. Беше се замислила за нещо.
Оказа се, че не е нещо задълбочено.
— Искаш ли да донеса още една бутилка?
Бях поразен. Вече бяхме изпили максималното препоръчително количество. От друга страна — тя пушеше, очевидно имаше немарливо отношение към здравето си.
— Искаш още алкохол?
— Правилно — отвърна тя със странен глас. Май ме имитираше.
Отидох до кухнята и избрах бутилка, като реших на следващия ден да намаля приема на алкохол, за да компенсирам. След това видях часовника. 23.40. Вдигнах телефона и поръчах такси. С малко късмет щеше да пристигне, преди да влязат в сила тарифите за след полунощ. Отворих малка бутилка сира, за да пийнем, докато чакаме.
Роузи искаше да продължи разговора за биологичния си баща.
— Мислиш ли, че имаме някаква генетична мотивация? Която е вградена в нас и ни кара да искаме да знаем кои са родителите ни?
— Важно е родителите да познават децата си, за да могат да бранят носителите на своите гени. Малките деца трябва да знаят къде са родителите им, за да могат да получат закрила.
— Може би има някакъв пренос от това.
— Не ми изглежда вероятно. Но е възможно. Поведението ни е силно повлияно от инстинктите.
— Каза го вече. Каквото и да е, не ми дава мира. Обърква ми мислите.
— Защо не попиташ евентуалните кандидати?
— „Скъпи докторе, вие ли сте баща ми?“ Не мисля.
Хрумна ми очевидна мисъл — очевидна, защото съм генетик.
— Косата ти има много необичаен цвят. Вероятно…
Тя се засмя.
— Гените нямат нищо общо с този нюанс на червеното.
Сигурно видя, че съм объркан.
— Цветът е от бутилка.
Осъзнах какво ми казва. Нарочно се бе боядисала в неестествено ярък цвят. Невероятно. Дори не ми беше хрумнало да включа боядисването на косата във въпросника. Отбелязах си наум да го направя.
На вратата се позвъни. Не бях й споменал за таксито, за това я осведомих за плановете си. Тя бързо допи виното си, след това протегна ръка и ми се стори, че не само аз се чувствам неудобно.
— Е — каза тя, — страхотна вечер. Желая ти хубав живот.
Необичаен начин да пожелаеш лека нощ. Реших, че е по-безопасно да се придържам към традицията.
— Лека нощ. Прекарах си наистина добре. — И добавих: — Късмет с намирането на баща ти.
— Благодаря.
И си тръгна.
Бях превъзбуден, но не се чувствах зле. По-скоро възприятията ми бяха претоварени. Със задоволство открих малко вино в бутилката. Налях си и се обадих на Джийн. Вдигна Клодия и аз пропуснах куртоазията.