— Трябва да говоря с Джийн.
— Не е у дома — каза Клодия Звучеше дезориентирана. Може би беше пила. — Мислех, че е у вас да яде омар.
— Джийн ми изпрати възможно най-несъвместимата жена. Барманка. Закъснява, вегетарианка е, неорганизирана, ирационална, живее нездравословно, пуши, пуши! — има психологически проблеми, не може да готви, математически некомпетентна, с неестествен цвят на косата. Предполагам, че си е направил шега.
Клодия прие, че й се оплаквам и се чувствам зле, затова попита:
— Добре ли си, Дон?
— Разбира се — отвърнах. — Тя беше много забавна. Но напълно неподходяща за проекта „Съпруга“. — Докато произнасях тези думи, които бяха неоспоримо фактологични, ме парна съжаление, напълно в разрез с интелектуалната ми преценка. Клодия прекъсна опита ми да помиря противоречащите си състояния на ума.
— Дон, знаеш ли колко е часът?
Не носех часовник. И тогава осъзнах какъв гаф съм направил. Бях използвал часовника на кухненската печка, за да се ориентирам, когато повиках такси. Този, който Рози бе нагласила. Сигурно беше вече почти два и трийсет след полунощ. Как можах така да изгубя представа за времето? Беше жесток урок за опасностите от разбъркване на графика. Роузи щеше да плати по нощната тарифа за таксито.
Оставих Клодия да спи. Взех двете чинии и двете чаши, за да ги внеса, но преди това погледнах отново към нощния град — гледка, която никога преди това не бях зървал, макар че ми е била под носа през цялото време.
Реших да пропусна тренировката по айкидо преди лягане. И да оставя импровизираната маса на мястото й.
9.
— Отхвърлих я като неквалифициран кандидат — каза Джийн, когато го събудих от непланираната му дрямка на бюрото на следващия ден.
Изглеждаше ужасно и аз му казах, че трябва да се въздържа да стои вечер до късно — макар за първи път и аз да бях виновен за същата грешка. Важно бе да обядва навреме, за да върне сърдечния си ритъм в норма. Носеше си обяд от къщи и двамата тръгнахме към полянка в университетския двор. Взех си салата от водорасли, супа мисо и ябълка от японското бистро по пътя ни.
Беше хубав ден. За жалост това означаваше, че има множество жени в оскъдни дрехи, които седяха на тревата или се разхождаха наоколо и разсейваха Джийн. Той е на петдесет и шест години, макар да не бива да го издавам. На тази възраст нивата на тестостерона му трябва да са паднали и нагонът му да е значително намалял. Моята хипотеза е, че прекаленото му съсредоточаване в секса се дължи на навик. Но във физиологията на хората има различия и той може да е изключение.
Според мен Джийн смята, че имам ненормално слаб полов нагон. Това не е вярно. По-скоро не съм толкова умел като него да го изразявам по обществено приет начин. Спорадичните ми опити да имитирам Джийн бяха пълен провал.
Намерихме пейка и седнахме. Той започна с обясненията.
— Познавам я отпреди — каза той.
— Значи не е минала през въпросника?
— Не.
Това обясняваше пушенето. Всъщност обясняваше всичко. Джийн се беше върнал на неефективната практика да ми препоръчва свои познати за срещи. Очевидно раздразнението се бе изписало на лицето ми.
— Губиш си времето с този въпросник. По-добре да мериш възглавничките на ушите им.
Сексуалната привлекателност беше в компетенциите на Джийн.
— Има ли връзка? — попитах аз.
— Хората с по-големи възглавнички обикновено си избират партньори с големи възглавнички. Много добър индикатор на коефициента на интелигентност.
Това беше невероятно. Но пък и поведението ни, което се бе оформило в праисторически времена, изглеждаше невероятно от гледна точка на съвременния контекст. Еволюцията бе изостанала. Но възглавничките на ушите! Можеше ли да съществува по-неразумна основа за създаване на връзка? Нищо чудно, че браковете се разпадаха.
— Е, забавлява ли се? — попита Джийн.
Осведомих го, че въпросът му няма връзка с важното: целта ми бе да си намеря партньорка, а Роузи беше напълно неподходяща. Джийн бе причина да си пропилея вечерта.
— Но забавлява ли се? — повтори той въпроса.
Да не би да очакваше различен отговор на едно и също питане? В интерес на истината, не му бях отговорил, но имах основателна причина. Не бях имал време да размишлявам върху вечерта и да си съставя правилна реакция. Предполагах, че „забавление“ би било прекалено опростяване на едно много сложно преживяване.
Предадох на Джийн сбито случилото се. Докато му разказвах за вечерята на балкона, Джийн ме прекъсна:
— Ако излезеш пак с нея…
— Нямам никаква причина да излизам пак с нея.