— Дон.
— Поздрави.
Роузи ни огледа и попита:
— Вие заедно ли сте, момчета?
— Дай ни малко време и ще бъдем — каза Стероидния.
— Мисля, че Дон е дошъл при мен.
— Правилно.
— О, извинявай, че смущаваме личния ти живот с поръчки на питиета — каза Черната шапка на Роузи.
— Можеш да използваш анализ на ДНК — обясних.
Роузи очевидно не разбра какво й казвам поради липса на контекст.
— Какво?
— За да намериш баща си. Анализ на ДНК очевидно е най-подходящият начин.
— Ама разбира се — отвърна Роузи. Очевидно, как не. „Моля, пратете ми ДНК, за да проверя дали не сте баща ми.“ Забрави, аз просто си дрънках.
— Можеш да се сдобиеш с ДНК. — Не бях сигурен как Роузи ще реагира на следващата част от предложението ми. — Без никой да забележи.
Тя замълча. Поне се замисли над идеята ми. Или се чудеше дали да ме издаде на полицията. Реакцията й беше в подкрепа на първото предложение.
— И кой ще направи анализа?
— Аз съм генетик.
— Искаш да кажеш, че ако взема проба, ти ще я изследваш?
— Нищо работа — отвърнах. — Колко проби трябва да тестваме?
— Вероятно само една. Имам доста добро предположение. Той е семеен приятел.
Стероидния се покашля силно и Роузи извади две бири от хладилника. Черната шапка сложи двайсетдоларова банкнота на бара, но тя му я върна и махна с ръка.
Опитах и аз номера с кашлянето. На Роузи й трябваше известно време, за да разчете посланието, след това ми донесе бира.
— Какво ти трябва? — попита тя. — За да направиш анализ на ДНК?
Обясних, че обикновено използваме намазка от вътрешната страна на бузата, но би било трудно да я вземем без знанието на изследвания.
— Кръвта е отлична за целта, но става и с частички кожа, слуз, урина…
— Няма как — каза Роузи.
— … изпражнения, сперма…
— Става все по-хубаво — прекъсна ме тя. — Сигурно трябва да изчукам шейсетгодишен семеен приятел с надеждата да се окаже баща ми.
Бях шокиран.
— Би правила секс…
Роузи ми обясни, че се шегува. По такъв сериозен въпрос! Около бара започваше да гъмжи от хора и се чуваха много покашляния. Ефективен начин за разпространение на зараза. Роузи ми записа телефона си на парче хартия.
— Обади ми се.
10.
На следващата сутрин се върнах с известно облекчение към рутинния си начин на живот, който бе така жестоко разбъркан през последните два дни. По график във вторник, четвъртък и събота ходех на пазар, като така комбинирах физическо упражнение, покупка на хранителни продукти и възможност за размишление. Имах страхотна нужда от последните две.
Жена ми бе дала телефонния си номер и ми бе казала да й се обадя. И това бе разтърсило света ми повече от инцидента със сакото, храненето на балкона и дори вълнението от потенциалния проект „Баща“. Знаех, че това се случва непрекъснато: хората в книгите, филмите и телевизионните сериали правят абсолютно същото като Роузи. Но на мен никога не ми се бе случвало. Никоя жена не ми бе написвала на хартия телефона си така небрежно, автоматично и без да се замисля, и не ми беше казвала: „Обади ми се“. Временно бях станал част от култура, която смятах затворена за мен. Макар да бе напълно логично Роузи да ми даде някакъв начин да се свържа с нея, чувствах ирационално, че когато й се обадя, тя вече ще е осъзнала, че е направила грешка.
Стигнах до пазара и започнах да купувам. Понеже продуктите за всеки ден от седмицата са стандартни, знаех точно кои сергии да посетя, а продавачите обикновено ми бяха опаковали нещата предварително. Трябваше само да платя. Продавачите ме познаваха добре и затова се държаха приятелски.
Невъзможно бе обаче да съчетая сериозна интелектуална дейност с процеса на покупко-продажба и причината беше количеството човешки и неодушевени препятствия: парчета зеленчуци по земята; стари дами с пазарски чанти; продавачи, които още си подреждаха сергиите; азиатки, сравняващи цените; доставка на стоки и туристи, които се снимаха един друг пред продуктите. За щастие аз обикновено съм единственият, който си прави кроса.
По пътя към къщи се върнах към анализа на ситуацията с Роузи. Осъзнах, че в основата на действията ми по-скоро бяха инстинктите, отколкото логиката. Много хора се нуждаеха от помощ, доста от тях бяха в по-голяма беда от Роузи, а имаше и безброй стойностни научни изследвания, с които щях да оползотворя времето си по-добре, вместо да търся нечий баща. И разбира се, трябваше да дам приоритет и на проекта „Съпруга“. Най-добре да дам зор на Джийн да подбере по-подходящи жени от списъка или пък да занижа някои от по-маловажните критерии, както вече бях направил с пиенето.