— Машината е прекалено сложна и високо специализирана за такава тривиална задача.
— Веднъж ми донесе шах. Фил ми подаряваше момичешки неща — кутии за бижута, ей такива боклуци. Много странно за личен треньор, като се замислиш.
— Играеш шах? — попитах аз.
— Не точно. Но не това имам предвид. Той уважаваше факта, че имам мозък. С Белинда нямат собствени деца. Имам чувството, че винаги е бил наоколо. Може дори да е бил най-добрият приятел на майка ми. Но никога съзнателно не съм мислила за него като за свой баща.
— Той и не е — казах аз.
Резултатът се бе появил на компютърния екран. Задачата беше изпълнена. Започнах да си събирам нещата.
— О! — възкликна Роузи. — Някога мислил ли си да станеш психотерапевт?
— Не. Обмислял съм много кариери, но все в естествените науки. Не съм добър в комуникацията.
Роузи избухна в смях.
— На път си да получиш бърз курс как да консултираш депресирани хора.
Оказа се, че Роузи пак се е пошегувала, тъй като нейното справяне с депресията се свеждаше изцяло до консумация на алкохол. Отидохме в бара на Джими Уотсън на „Лайгън Стрийт“, на няколко крачки, и както винаги дори и през уикендите там бе пълно с преподаватели. Седнахме на бара и с изненада установих, че Роузи има много слаби познания за виното, въпреки че бе професионален продавач на напитки. Преди няколко години Джийн ми беше казал, че виното е идеална тема за безопасен разговор, и аз направих някои проучвания. Познавах вината, които се предлагаха редовно в този бар. Пихме доста.
Роузи трябваше да излезе навън за няколко минути заради пристрастеността си към никотина. И слава богу, защото тогава от двора се появи двойка и мина покрай бара. Мъжът беше Джийн! Жената не бе Клодия, но я познах. Беше Оливия, индуската вегетарианка от „Маса за осем“. Те не ме видяха и минаха прекалено бързо, та не успях да им кажа нищо.
Объркването ми да ги видя заедно сигурно ме подтикна към следващото ми решение. Към мен се приближи сервитьор и каза:
— Току-що на двора се освободи маса за двама. Ще вечеряте ли при нас?
Кимнах. Щеше да се наложи да замразя покупките от днес за следващата събота и да понеса последвалата загуба на хранителни качества. Инстинктът отново измести логиката.
Роузи реагира положително, когато се върна и намери приготвена за нас маса. Без съмнение беше гладна и се почувствах по-уверен, че не съм направил гаф, което винаги бе по-вероятно, когато е замесен и другият пол.
Храната беше отлична. Ядохме пресни стриди (екологична храна), сашими от риба тон (блюдо, избрано от Роузи, което вероятно не беше екологично), патладжан с моцарела (Роузи), телешки момици (аз), сирене (и двамата) и една порция мус от маракуя (която си поделихме). Поръчах и бутилка марсан — вино, което вървеше чудесно с храната.
През по-голямата част от вечерята Роузи се опитваше да ми обясни защо иска да намери биологичния си баща. Виждах малко причини за това. В миналото това знание би било полезно за определяне на риска от вродени заболявания, но днес Роузи можеше директно да изследва собствената си ДНК. От практична гледна точка доведеният й баща Фил бе изпълнил ролята на родител, макар Роузи да имаше много оплаквания за представянето му. Бил егоист; бил непостоянен в отношението си към нея; често си менял настроенията. Също така бил голям противник на алкохола. Смятах това за напълно оправдана позиция, но се оказваше причина за търкания между двамата.
Мотивацията на Роузи очевидно беше емоционална и макар да не разбирах от психология, беше ясно, че е много важна за щастието й.
След като си дояде муса, тя стана от масата, за да отиде до тоалетната. Така получих време да размисля и осъзнах, че съм на път да приключа една безоблачна и много приятна вечер с жена, изключително постижение, което нямах търпение да споделя с Джийн и Клодия.
Заключих, че липсата на проблеми се дължеше на три фактора:
1. Бях в познато заведение. Никога не би ми хрумнало да заведа жена — и изобщо, когото и да било — в бара на Джими Уотсън, който преди използвах само като източник на вино.
2. С Роузи не бяхме на среща. Аз я бях отхвърлил напълно като потенциална партньорка и бяхме заедно заради общ проект. Беше като работна вечеря.
3. Бях малко опиянен, следователно — отпуснат. В резултат на това може би не бях забелязал какви гафове съм направил.
Накрая поръчах две чаши ликьор самбука и попитах:
— Кой е следващият, когото ще изследваме?
11.
Освен Иймън Хюз Роузи познаваше още само двама „семейни приятели“ от класа по медицина на майка си. Стори ми се невероятно някой, с когото майка й е правила извънбрачен секс, да продължи да контактува с нея въпреки присъствието на Фил. Но имаше и еволюционно обяснение — той ще иска да е сигурен, че носителят на гените му се отглежда както трябва. Това беше в общи линии и обяснението на Роузи.