Започнах с жена, чието име вече знаех.
— Поздрави, доктор Коли. Какво да ви донеса за пиене?
Тя ме изгледа странно и за миг ми се стори, че съм допуснал гаф с метода за асоцииране на думите и името й може би е Доберман или Пудел. Но не ме поправи.
— Бяло вино, благодаря.
— Препоръчвам ви маргарита. Най-популярният коктейл в света.
— Правите коктейли?
— Правилно.
— В такъв случай — каза тя — искам мартини.
— Стандартно ли?
— Да, благодаря. — Лесна работа.
Обърнах се към неидентифицирания мъж до нея и се опитах да му приложа номера на Роузи за изтръгване на името.
— Поздрави, казвам се Дон и тази вечер ще се грижа за вас, доктор…
— Казахте, че правите коктейли?
— Правилно.
— Чували ли сте за „Роб Рой“?
— Разбира се.
— Е, донесете ми един.
— Сладък, сух или среден? — попитах аз.
Един от мъжете срещу клиента ми се засмя.
— Чу ли това, Брайън?
— Среден — каза мъжът, за когото вече знаех, че се казва д-р Брайън Джойс. Имаше двама на име Брайън, но вече бях идентифицирал единия.
Д-р Уолш (жена, без транссексуални характеристики) поръча маргарита.
— Стандартна, премиум, ягодова, манго, диня или с градински чай и ананас? — попитах.
— Градински чай и ананас? Защо не? Следващият ми клиент бе единственият останал неидентифициран мъж, същият, който се бе засмял на поръчката на Брайън. Не си беше казал името, когато се опитах да му приложа трика на Роузи. Реших да не го повтарям.
— Какво ще желаете? — попитах.
— Искам двойно преварен кюрдистански мореплавател с обратна резба — каза той. — Разклатен, не разбъркан.
Не бях запознат с тази напитка, но предположих, че професионалистите зад бара ще я знаят.
— Името ви, моля?
— Какво?
— Моля да ми кажете името си. За да избегнем грешки.
Настъпи тишина. Д-р Джени Бродхърст до него се обади:
— Казва се Род.
— Доктор Родерик Бродхърст, прав ли съм? — поисках потвърждение аз. Правилото, че половинките не са поканени не важеше, разбира се, за хората, които имаха отношения с някого от собствения им курс. Имаше седем двойки и както можеше да се очаква, Джени седеше до съпруга си.
— Какво… — започна Род, но Джени го прекъсна.
— Напълно сте прав. Аз съм Джени и също искам маргарита с градински чай и ананас, моля. — Обърна се към Род. — Защо се държиш като гадняр? Какъв мореплавател? Заяждай се с някого със същия брой синаптични връзки като теб.
Род я погледна, след това извърна очи към мен.
— Извинявай, приятел, държах се тъпо. Искам Мартини. Стандартно.
Събрах останалите имена и поръчки без никакво затруднение. Осъзнах, че Джени се опитваше да каже дискретно на Род, че не съм интелигентен, вероятно защото съм сервитьор. Беше се изразила завоалирано и си отбелязах да ползвам в бъдеще този номер, но бе направила фактическа грешка, която Род не бе поправил. Може би някой ден той или тя ще направят клинична или изследователска грешка в резултат на своето незнание.
Преди да се върна на бара, се обърнах отново към тях.
— Няма експериментални доказателства за връзката между броя на синаптичните връзки и нивото на интелигентност при приматите. Препоръчвам ви да прочетете Уилямс и Херъп в Годишника по неврология. — Надявах се с това да им помогна.
Когато се върнах на бара, поръчките за коктейли предизвикаха объркване. Само една барманка от общо трима знаеше как се прави „Роб Рой“, и то обикновен. Дадох й указания как да направи среден. След това се оказа, че има проблем със съставките за маргарита с градински чай и ананас. Ананас имаше (от консерва, а в книгата пишеше по възможност да е пресен, затова реших, че е приемливо), но нямаше градински чай. Тръгнах към кухнята, където нямаха дори сух. Очевидно в Наръчника не биха нарекли този бар „добре оборудван и готов за всякакви случаи“. Кухненският персонал също бе зает, но се споразумяхме да ми дадат листа от кориандър и аз направих набързо наум инвентаризация на продуктите на бара, за да избегна нови проблеми от този вид.
Роузи също приемаше поръчки. Още не бяхме стигнали до етапа със събирането на чашите, а и някои хора пиеха доста бавно. Осъзнах, че шансовете ни за успех ще се увеличат, ако имаме голям оборот на питиета. За жалост не можех да насърчавам по-бързата консумация, тъй като така щях да наруша задълженията си по Сертификата за отговорност при сервиране на алкохол. Реших да тръгна по средния път, като им напомням за вкусните коктейли, които предлагахме.
Докато приемах поръчките, забелязах промяна на динамиката на екосистемата, която се потвърди и от раздразнителността на преминаващата покрай мен Роузи.