— Не — отвърна тя с тон, който обикновено се използва, когато се дават наставления на деца. — Никога не съм чувала за проекта „Съпруга“. Но бих искала. И то в подробности.
— Разбира се — казах аз. — Само че ще трябва да използваме за това времето, което сме предвидили за консумация на пица и пиене на бира.
— Разбира се — каза Роузи.
Обясних й подробно за проекта „Съпруга“, включително и за намесата на Джийн и посещенията в места за срещи. Завърших разказа, когато дояждахме пицата. Роузи не зададе никакви въпроси, само от време на време възкликваше „Господи!“ и „Мамка му!“.
— Е — каза тя, — работиш ли още по него? По проекта „Съпруга“?
Обясних, че проектът е технически все още жив, но при липсата на подходящи кандидатки не се наблюдава никакъв напредък.
— Срамота — отвърна Роузи. — Идеалната жена все още не се е появила.
— Предполагах, че повече жени ще отговарят на критериите — казах аз, — но се оказа, че е като да търсиш донор на костен мозък. Няма достатъчно регистрирани.
— Мога само да се надявам, че достатъчно жени ще осъзнаят гражданския си дълг и ще се тестват.
Интересен коментар. Не го смятах за дълг. През последните няколко седмици, докато разсъждавах върху проекта „Съпруга“ и липсата му на успех, се натъжавах, че има толкова много жени, които си търсят партньори и са достатъчно отчаяни, за да се регистрират въпреки минималната вероятност да отговорят на критериите.
— Напълно доброволно е — казах.
— Колко мило от тяхна страна. Ето нещо, върху което да помислиш. Всяка жена, която се подложи на този тест, няма нищо против да я третират като предмет. Можеш да кажеш, че това е техен избор. Но ако само за две минути си дадеш сметка как обществото притиска жените да се възприемат като предмети, може да си промениш мнението. Искам да знам дали искаш такава жена? — Роузи звучеше ядосана. — Знаеш ли защо се обличам така? Защо нося очила? Защото не искам да ме третират като предмет. Ако знаеш колко съм обидена, задето си помислил, че съм кандидатствала…
— Тогава защо дойде при мен? — попитах. — В деня на инцидента със сакото?
Тя поклати глава.
— Помниш ли, че като бяхме в апартамента ти, на балкона, те попитах за размера на тестисите?
Кимнах.
— Не ти ли направи впечатление, че е странно на първа среща да се задават въпроси за тестисите?
— Не точно. По време на среща съм прекалено съсредоточен самият аз да не кажа нещо странно.
— Добре, слушай сега. — Тя изглеждаше малко по-спокойна. — Причината да те попитам това беше, че се бях хванала на бас с Джийн. Джийн, който е сексист и свиня, се обзаложи с мен, че хората са по природа немоногамни и че доказателство за това бил размерът на тестисите. И ме прати при експерт по генетика, за да решим спора.
Трябваше ми малко време, за да проумея напълно какво ми казваше Роузи. Джийн не я бе подготвил за поканата за вечеря. Една жена — Роузи — бе приела да излезе с мен, без да бъде предварително подгрята и навита. Бях изпълнен с ирационално силно усещане за задоволство. Но Джийн ме беше подвел. И по всичко личеше, че бе злоупотребил с Роузи и финансово.
— Много пари ли загуби? — попитах аз. — Струва ми се чиста експлоатация професор по психология да се обзалага с барманка.
— Не съм шибана барманка.
По неприличната дума ми стана ясно, че Роузи отново започва да се ядосва. Но едва ли можеше да обори доказателствата. Осъзнах какъв гаф съм направил — от онези, които със сигурност биха ми създали проблеми, ако се случи на лекция.
— Барман.
— Обслужващ бара е официално приетият несексистки термин — каза тя. — Но не това е важно. Това ми е допълнителна работа. Пиша докторска дисертация по психология, ясно? В катедрата на Джийн. Сега вече схващаш ли?
Ама разбира се! Изведнъж си спомних къде я бих виждал преди — спореше с Джийн след публичната лекция. Джийн я бе поканил на кафе, както обикновено правеше с привлекателните жени, но тя беше отказала. По някаква причина се почувствах доволен от този факт. Но ако я бях познал още първия път, когато влезе в кабинета ми, цялото недоразумение можеше да бъде избегнато. Всичко вече ми се подреждаше, включително и представянето й при препитването за следването по медицина. Освен две неща.
— Защо ми каза?
— Защото съм барманка и не се срамувам от това. Или ме приемаш като такава, или не. — Предположих, че говореше метафорично.
— Отлично — отвърнах. — Това обяснява почти всичко.
— А, добре. Но защо „почти“? Не се срамувай да питаш.
— Защо Джийн не ми каза.
— Защото е задник.