— Джийн е най-добрият ми приятел.
— Бог да ти е на помощ — каза тя.
След като нещата се изясниха, беше време да довършим проекта, макар шансовете ни да намерим бащата тази вечер да изглеждаха минимални. Оставаха още четиринайсет кандидати и само три проби. Станах и тръгнах към апарата.
— Слушай — каза Роузи, — ще те питам пак. Защо го правиш?
Спомних си собствените си размишления върху същия въпрос и отговора, до който достигнах и който включваше научно предизвикателство и алтруизъм към ближния. Но когато понечих да го обясня, осъзнах, че не е верен. Тази вечер поправихме многобройни грешни предположения и грешки в комуникацията. Не биваше да създавам нови.
— Не знам — казах.
Обърнах се пак към апарата и започнах да зареждам нова проба. Работата ми бе прекъсната от внезапно чупене на стъкло. Роузи беше хвърлила колба — за щастие не от онези с неизследваните проби — към стената.
— Изобщо вече не ме интересува. — И тя излезе.
На следващата сутрин на вратата ми се почука. Беше Роузи.
— Влез — отвърнах. — Предполагам, че искаш да научиш последните три резултата.
Тя вървеше неестествено бавно към бюрото ми, където аз преглеждах информация, която имаше потенциала да промени живота й.
— Не — каза тя. — Предположих, че са отрицателни. Дори ти би се обадил по телефона, ако имаше съвпадение.
— Правилно.
Стана и ме погледна, без да казва нищо. Наясно съм, че подобни мълчания ми дават възможност да кажа още нещо, но не се сещах нищо полезно, което да й предложа. Накрая тя прекъсна тишината:
— Хей, извинявай, че избухнах снощи.
— Напълно разбираемо. Изключително изнервящо е да полагаш толкова много усилия без никакъв резултат. Но е често срещано в науката. — Спомних си, че и тя се занимава с наука, освен че беше барманка. — Както знаеш.
— Имам предвид твоя проект „Съпруга“. Мисля, че е грешен, но ти не си по-различен от всички останали мъже, които познавам. И ти опредметяваш жените, но просто си по-честен по въпроса. Както и да е, направи толкова много за мен…
— Грешка в комуникацията. За щастие — вече поправена. Можем да продължим да работим по проекта „Баща“ без личния аспект.
— Не и докато не разбера защо го правиш.
Отново този труден въпрос. Но тя нямаше нищо против да продължи, когато си мислеше, че мотивацията ми идва от романтичен интерес към нея, макар да не отвръщаше на този интерес.
— Няма промяна в мотивацията ми — признах си честно. — Твоята мотивация беше важна. Мислех си, че се интересуваш от мен като партньор. За щастие това предположение се основаваше на погрешни данни.
— Не трябва ли да отделяш от времето си за твоя женомразки проект?
Въпросът бе зададен точно навреме. Информацията, която преглеждах на екрана си, говореше за важен пробив.
— Добри новини. Имам кандидатка, която отговаря на всички критерии.
— Добре — каза Роузи, — значи няма да имаш нужда от мен.
Това бе наистина странен отговор. Никога не бях имал нужда от Роузи за нищо друго, освен за собствения й проект.
16.
Името на кандидатката беше Бианка Ривера и тя отговаряше на всички критерии. Имаше една пречка, на която трябваше да посветя малко време. Беше отбелязала, че два пъти е печелила щатския шампионат по бални танци и изискваше от партньора си да е добър танцьор. Изглеждаше ми напълно разумно и тя самата да има някакви собствени критерии, а пък този беше лесен за изпълнение. И знаех идеалното място, на което да я заведа.
Обадих се на Реджина, асистентката на декана, и се уверих, че още продава билети за факултетния бал. След това пратих имейл на Бианка и я поканих да бъде моя дама. Тя прие! Имах си дама — и то идеалната! Оставаха ми десет дни, за да се науча да танцувам.
Джийн влезе в кабинета ми, докато репетирах стъпките.
— Мисля, че статистиките за дълголетие се основават на бракове с живи жени, Дон.
Имаше предвид скелета, който използвах, за да репетирам. Бях го взел назаем от катедрата по анатомия и никой не ме попита за какво ми е. Ако се съдеше по размера на таза, почти със сигурност беше мъжки, но това нямаше връзка с танцовите ми занимания. Обясних на Джийн предназначението му и посочих снимка на сцена от филма „Брилянтин“, която висеше на стената в кабинета ми.
— Е — започна Джийн, — госпожица Съвършена, извинявай, доктор Съвършена, доктор по философия, се появи на имейла ти.
— Не се казва Съвършена — поправих го аз — а Ривера.
— Снимка?
— Не е необходима. Уговорката за среща е доста прецизна. Ще дойде на факултетния бал.
— О, мамка му. — Джийн млъкна за известно време и аз отново се захванах с репетицията. — Дон, факултетният бал е следващият петък.