Според плана за настаняване се озовахме на маса за дванайсетима точно до дансинга. Оркестърът настройваше инструментите си. Като ги гледах на какво се канят да свирят, май уменията ми по ча-ча, самба, румба, валс, танго и ламбада щяха да се окажат излишни. Трябваше да се съсредоточа върху наученото през втория ден от танцувалния ми проект — рокендрол.
Препоръката на Джийн да пристигна трийсет минути след официалното начало означаваше, че всички места на масата без три са заети. Едно от тях принадлежеше на самия Джийн, който се разхождаше и пиеше шампанско. Клодия не присъстваше.
Видях Ласло Хевеси от катедра „Физика“, който бе облечен неподходящо в комбат панталони и туристическа риза. Седеше до жена, която с изненада установих, че е Франсис от вечерта с бързите срещи. От другата страна на Ласло беше Хубавата Елена. При тях бе и тъмнокос мъж на около трийсет години (индекс на телесното тегло двайсет), който като че ли не се бе бръснал няколко дни, а до него — най-красивата жена, която някога бях виждал. За разлика от сложния тоалет на Бианка, нейният бе толкова минималистичен, че дори нямаше презрамки, за да го държат на място. Отне ми малко време, за да установя, че собственичката му е Роузи.
С Бианка седнахме на двете свободни места между брадясалия мъж и Франсис, като спазвахме редуването мъж — жена. Роузи започна да представя хората и тогава разпознах протокола, който бях научил за участие в конференции, но никога не бях използвал.
— Дон, това е Стефан. — Имаше предвид брадясалия. Протегнах му ръка, здрависахме се, стискайки еднакво силно и според мен малко прекалено. Веднага се настроих отрицателно към него. По принцип не съм компетентен в преценката на други хора, освен ако не става въпрос за съдържанието на разговора им или писмената им комуникация. Но сравнително ме бива в това да идентифицирам студентите, които биха могли да нарушат реда.
— Твоята репутация те е изпреварила — каза Стефан.
Може би преценката ми бе прибързана.
— Познаваш работата ми?
— Може и така да се каже. — Той се засмя.
Осъзнах, че не мога да продължа този разговор, ако не представя Бианка.
— Роузи, Стефан, позволете да ви представя Бианка Ривера.
Роузи протегна ръка и каза:
— Радвам се да се запознаем.
Те се усмихнаха широко една на друга и Стефан също се ръкува с Бианка.
След като изпълних задължението си, се обърнах към Ласло, който от известно време не бе обелил и дума. Той е единственият ми познат с по-лоши социални умения от моите и се чувствах по-уверен, като е край мен, защото сравнението беше в моя полза.
— Поздрави, Ласло — казах, като си дадох сметка, че формалностите не биха били подходящи в този случай. — Поздрави, Франсис. Намерила си партньор. Колко срещи ти трябваха?
— Джийн ни запозна — каза Ласло. Той се взираше неприлично в Роузи. Джийн вдигна палец към Ласло, след това се вклини между Бианка и мен с бутилка шампанско в ръка. Бианка веднага покри чашата си.
— С Дон не пием — каза тя и отказа и моето питие. Джийн ми се усмихна широко. Странна реакция на дразнещ пропуск от моя страна — Бианка очевидно бе попълнила оригиналния въпросник.
— Откъде се познавате с Дон? — Роузи попита Бианка.
— Имаме общи интереси, танците — отвърна Бианка.
Помислих си, че това е отличен отговор, в който не се споменаваше проектът „Съпруга“, но Роузи ме изгледа странно.
— Колко мило — каза тя. — Аз съм малко заета с докторската си дисертация и нямам време за танци.
— Трябва да си организирана — обясни Бианка. — Аз вярвам в добрата организация.
— Да — каза Роузи. — Аз…
— Първия път, когато стигнах до финалите на националните състезания, точно пишех докторската си дисертация. Смятах да се откажа от триатлона или от курса по японска кухня, но…
Роузи се усмихна, но не по обичайния си начин.
— Не, това би било глупаво. Мъжете обожават жени, които могат да готвят.
— Ще ми се да мисля, че вече сме отвъд тези стереотипи — каза Бианка. — Самият Дон готви доста добре.
Предложението на Клодия да спомена за готварските си умения във въпросника очевидно се бе оказало ефективно. Роузи даде допълнителни доказателства.