— Страхотен е. Ядох най-невероятната салата с омар на неговия балкон.
— О, нима?
Беше полезно, че Роузи ме препоръчваше така на Бианка, но на лицето на Стефан отново се бе изписала физиономията на студент, който се кани да наруши реда. Приложих техниката си от лекционната зала, като първо му зададох въпрос:
— Ти гадже ли си на Роузи? — Стефан нямаше готов отговор и ако бяхме на лекция, това би било знак за мен да продължа, тъй като студентът вече бе здравословно респектиран от мен. Но Роузи отговори вместо него:
— Със Стефан заедно пишем докторските си дисертации.
— Смятам, че правилната дума е „партньор“ — обади се Стефан.
— За тази вечер — каза Роузи.
Стефан се усмихна.
— Първа среща.
Беше странно, че нямаха съгласие относно същността на отношенията си. Роузи се обърна пак към Бианка.
— И вие ли с Дон сте на първа среща?
— Точно така, Роузи.
— Как ти се стори въпросникът?
Бианка хвърли бърз поглед към мен, след това се обърна към Роузи.
— Чудесен. Повечето мъже говорят само за себе си. Беше мило да срещна някого, който е съсредоточен върху мен.
— Разбирам те — отвърна Роузи.
— И танцьор — добави Бианка. — Не можех да повярвам на късмета си. Но нали знаеш какво казват: колкото си по-упорит, толкова повече късмет имаш.
Роузи вдигна чашата си с шампанско, Стефан попита:
— Откога танцуваш, Дон? Печелил ли си някакви награди?
Пристигането на декана ме спаси от необходимостта да отговоря.
Тя носеше интересна розова рокля, чиято долна част беше доста бухнала. Придружаваше я жена приблизително на нейната възраст в стандартен мъжки черен официален костюм и с папийонка. Реакцията на гостите на бала беше като при моето влизане, но без приятелските поздрави накрая.
— О, боже — каза Бианка. Имах ниско мнение за декана, но коментарът ме накара да се почувствам неудобно.
— Да нямаш проблеми с лесбийките? — попита Роузи леко агресивно.
— Никак даже — отвърна Бианка. — Имам проблем с вкуса за дрехи.
— Значи ще ти е забавно с Дон — заключи Роузи.
— Според мен деканът изглежда великолепно — каза Бианка. — Изисква се кураж, за да облечеш нещо дори малко по-необичайно. Всеки може да си сложи официален костюм и семпла рокля. Не мислиш ли, Дон?
Кимнах учтиво в знак на съгласие. Бианка демонстрираше точно качествата, които търсех. Имаше всички шансове да се окаже идеалната. Но по някаква причина инстинктите ми се бунтуваха. Може би заради правилото за въздържане от пиене. Моята пристрастеност към алкохола караше подсъзнанието ми да изпраща сигнали за отхвърляне на този, който ме спира да пия. Трябваше да го преодолея.
Приключихме с ордьовъра и оркестърът изсвири няколко шумни акорда. Стефан отиде при тях и взе микрофона от певеца.
— Добър вечер на всички — каза той. — Трябва да знаете, че сред нас е бивш финалист от националните танцови шампионати. Може би сте я виждали по телевизията. Бианка Ривера. Нека дадем на нея й партньора й Дон няколко минути, за да ни позабавляват.
Не бях очаквал първото ми изпълнение да е толкова публично, но пък имахме предимството на празния дансинг. Бях изнасял лекции и пред повече хора, а бях участвал и в демонстрации по бойни изкуства пред публика. Нямаше причина да бъда нервен. С Бианка излязохме на дансинга.
Хванах я със стандартния хват за джайв, който бях репетирал със скелета, и веднага почувствах неудобство и завладяващо ме отвращение, каквито винаги усещах при наложен интимен контакт с друго човешко същество. Бях се приготвил умствено за това, но не и за по-сериозен проблем. Не бях репетирал с музика. Сигурен съм, че изпълних стъпките точно, но не с правилната скорост и не в ритъм с мелодията. Започнахме веднага да се спъваме един в друг и общо взето всичко бе пълен провал. Бианка се опита да води, но нямах опит с жив партньор, да не говорим с такъв, който се опитва да поеме контрола.
Хората започнаха да се смеят. Свикнал съм да ми се присмиват и когато Бианка се отдръпна от мен, огледах публиката, за да видя кой не го прави — отличен начин да откриеш приятели. Тази вечер мои приятели бяха Джийн, Роузи и — изненадващо — деканът и партньорката й. Стефан със сигурност не беше.
Трябваше нещо много голямо, за да се спаси ситуацията. По време на проучванията ми за танците бях забелязал някои специални движения, които не възнамерявах да използвам, но помнех, защото бяха интересни. Имаха предимството, че не зависеха толкова от синхрона и телесния контакт. Сега беше моментът да ги пусна в действие.
Изпълних бягащия човек, доене на крава и имитация на риба, като включих и Бианка, макар че тя не се движеше, както се изискваше. Всъщност стоеше напълно неподвижна. Накрая опитах и маневра с телесен контакт, която традиционно се използва за постигане на ефектен финал, в който мъжът завърта жената последователно от двете си страни през гърба си и след това между краката си. За нещастие това движение изисква съдействие от страна на партньорката, особено ако е по-тежка от скелета. Бианка не предложи такова съдействие и изглеждаше все едно я нападам. За разлика от айкидото при обучението по танци очевидно не се тренира безопасно падане.