— Мишел — казах аз на Роузи. След това и двамата млъкнахме за известно време.
Шофьорът на таксито се покашля изкуствено. Предполагах, че не искаше бира.
— Искаш ли да се качиш? — попита Роузи.
Чувствах се преситен от емоции. Срещата с Бианка, танците, отхвърлянето от страна на Бианка, претоварването със социални контакти, обсъждането на лични въпроси… И точно когато си мислех, че изпитанието е към края си, Роузи предлагаше още разговори. Не бях сигурен, че ще се справя.
— Много е късно — отвърнах. Бях сигурен, че това е социално приемлив начин да кажеш, че искаш да се прибираш.
— Такситата поевтиняват сутрин.
Ако правилно бях разбрал, вече бях напълно извън полето си на компетентност. Трябваше да съм сигурен, че не тълкувам погрешно думите й.
— Да не ми предлагаш да преспя у вас?
— Може би. Но преди това трябва да изслушаш историята на живота ми.
Предупреждение! Опасност, Уил Робинсън. Приближава неидентифициран извънземен обект! Усетих как се плъзгам в емоционална бездна. Успях да остана достатъчно спокоен, за да реагирам.
— За съжаление имам много задачи, планирани за утре сутринта.
— Рутина. Нормалност.
Роузи отвори вратата на таксито. Аз й дадох знак да върви. Но тя имаше още какво да каже.
— Дон, може ли да ти задам един въпрос?
— Само един.
— Смяташ ли ме за привлекателна?
На другия ден Джийн ми каза, че не съм отговорил правилно. Но не той беше в такси след вечер на тотално сетивно претоварване с най-красивата жена на света. Според мен се представих добре. Забелязах подвеждащ въпрос. Исках Роузи да ме харесва и си спомних страстните й заявления за мъжете, които се отнасяли към жените като предмети. Тя ме изпитваше, за да види дали я виждам като предмет или като личност. Очевидно правилният отговор беше следният:
— Не съм обърнал внимание — казах аз на най-красивата жена на света.
18.
Пратих есемес на Джийн от таксито. Беше 1.08 часа след полунощ, но той си беше тръгнал от бала по едно и също време с мен, а имаше дълъг път до къщи. Спешно: крос утре в 6 сутринта. Джийн ми върна съобщение: Неделя в 8, донеси координати на Бианка. Точно се канех да продължа да настоявам на по-ранната уговорка, когато осъзнах, че бих могъл да оползотворя времето, като организирам мислите си.
Струваше ми се очевидно, че Роузи ме бе поканила да правя секс с нея. Бях прав да избегна ситуацията. И двамата бяхме изпили солидни количества шампанско, а алкохолът е прочут с това, че насърчава неразумни решения относно секса, Роузи имаше идеалния пример. Решението на майка й, без съмнение продиктувано от алкохола, все още й причиняваше значителни тревоги.
Моят собствен сексуален опит бе ограничен. Джийн ми беше казал, че обичайно се чака до третата среща, а моите връзки никога не са стигали по-далече от първата. Всъщност с Роузи официално бяхме излизали само на една среща — вечерта на инцидента със сакото и вечерята на балкона.
Не използвах услугите на вертепи, но не по някаква морална причина, а защото намирах идеята за безвкусна. Аргументът не бе рационален, но тъй като и ползите, които търсех, бяха примитивни, то подобен примитивен аргумент бе достатъчен.
А този път, изглежда, бях получил възможност за това, което Джийн наричаше „необвързващ секс“. Всички необходими условия бяха налице: с Роузи се бяхме съгласили, че никой от нас няма интерес от романтична връзка с другия, след това тя ми бе дала да разбера, че иска да прави секс с мен. Аз исках ли да правя секс с Роузи? Не виждах логична причина да не искам, което ми отвързваше ръцете да се подчиня на примитивните си желания. Отговорът беше изключително ясен — да. След като взех това напълно рационално решение, вече не можех да мисля за нищо друго.
В неделя сутринта с Джийн се срещнахме пред дома му. Носех му координатите на Бианка и бях проверил националността й — беше от Панама. Джийн бе особено доволен от последното.
Поиска пълни подробности около общуването ми с Роузи, но аз реших, че ще е разхищение на усилия да обяснявам два пъти. Щях да разкажа на него и Клодия едновременно. Тъй като нямах друга тема за обсъждане и на Джийн му бе трудно да тича и говори едновременно, прекарахме следващите четирийсет и седем минути в тишина.
Когато се върнахме в дома на Джийн, Клодия и Юджини вече закусваха.
Седнах и казах:
— Имам нужда от съвет.
— Не може ли да почака? — попита Клодия. — Трябва да заведем Юджини на езда и след това имаме среща с други хора на късна закуска.