— Не. Може би направих социален гаф. Наруших едно от правилата на Джийн.
— Дон, мисля, че панамската птичка отлетя — каза Джийн. — Приеми го като трупане на опит.
— Правилото важи за Роузи, не за Бианка. Никога не пропускай възможност да правиш секс с жена под трийсет години.
— Джийн ли ти каза това? — попита Клодия.
Карл беше влязъл в стаята и аз се приготвих да се защитавам от ритуалните му атаки, но той се спря и се взря в баща си.
— Мислех, че трябва да се консултирам с теб, защото си психолог, и с Джийн, защото той има огромен практически опит — казах аз.
Джийн хвърли поглед към Клодия, после към Карл.
— В моята пропиляна младост — каза той. — Не и през тийнейджърските години. — И се обърна пак към мен. — Мисля, че това може да почака до утре на обяд.
— Ами Клодия? — попитах аз.
Клодия стана от масата.
— Сигурна съм, че няма нищо, което Джийн да не знае.
Това бе окуражаващо, особено щом го казваше съпругата му.
— Какво си казал?! — попита Джийн. Обядвахме в университетския клуб, както се бяхме разбрали.
— Казах, че не съм обърнал внимание на външността й. Не исках да си помисли, че я разглеждам като сексуален обект.
— Господи — възкликна Джийн. — Веднъж да помислиш, преди да говориш, а то точно тогава не е трябвало.
— Трябваше да кажа, че е красива ли? — Не можех да повярвам.
— Позна — каза Джийн, но не беше прав, защото първия път не бях познал. — Това обяснява тортата.
Сигурно съм изглеждал като паднал от луната. По обясними причини.
— Тя ядеше шоколадова торта. На бюрото си. За закуска.
Изборът й ми се стори нездравословен, също като пушенето, но не и индикатор за беда. Но Джийн ме увери, че го е направила, за да се почувства по-добре.
След като му предоставих необходимата предварителна информация, изложих и проблема си.
— Казваш, че тя не е жената — отбеляза Джийн. — Не става за партньорка за цял живот.
— Напълно неподходяща е. Но е изключително привлекателна. Ако ще правя необвързващ секс с някого, тя е идеалната кандидатка. А и не е емоционално привързана към мен.
— Тогава защо си под такъв стрес? — попита Джийн. — Нали си правил секс и преди?
— Разбира се — отвърнах. — Личният ми лекар много одобрява това.
— Докъде стигна медицинската наука — каза Джийн.
Вероятно се шегуваше. Мисля, че ползата от секса е вече добре известна.
Продължих да обяснявам:
— Но прибавянето на втори човек прави всичко по-сложно.
— Естествено — каза Джийн. — Трябваше да се сетя. Защо не си вземеш някоя книга?
Информацията можеше да се намери и в интернет, но след няколко минути преглед на резултатите от „секспози“ в търсачките се убедих, че от книга бих научил повече, без да се разсейвам от ненужни данни.
Не беше трудно да открия подходяща книга. Върнах се в кабинета и избрах произволна поза. Наричаше се „Обърната ездачка“ (Вариант 2).
Пробвах я — беше проста. Но както бях отбелязал и пред Джийн, проблемът идваше при включването на втори участник. Взех скелета от шкафа и го разположих върху себе си, като следвах схемата в книгата.
В университета има правило никой да не отваря врата, преди да почука на нея. Джийн го нарушава, когато идва при мен, но ние сме добри приятели. Обаче не смятам декана за своя приятелка. Беше конфузен момент, особено след като тя бе придружена от друг човек, само че вината бе изцяло нейна. За щастие бях останал с дрехи.
— Дон — каза тя, — може ли за малко да спреш да поправяш този скелет, искам да се запознаеш с д-р Питър Ентикот от Медицинския изследователски съвет. Споменах му за работата ти по цирозата и той пожела да се види с теб. За да обсъдите финансиране. — Наблегна на последната дума, сякаш бях толкова откъснат от университетската политика, че можеше и да забравя, че финансирането е центърът на вселената. Беше права да го стори.
Моментално познах Питър. Той беше стар кандидат от проекта „Баща“, който работеше в университета „Дийкън“ и заради когото бяхме откраднали чаша. Той също ме позна.
— С Дон се познаваме — каза той. — Партньорката му смята да кандидатства за обучение по медицина. Наскоро се срещнахме по неформален повод. — И той ми намигна. — Не мисля, че плащате достатъчно на академичния си състав.
Проведохме отлична дискусия за моята работа с алкохолизираните мишки. Питър беше силно заинтригуван и трябваше на няколко пъти да обясня, че така бях замислил проекта, че да няма нужда от външно финансиране. Деканът ми правеше знаци с ръце и си кривеше физиономията, от което заключих, че иска от мен да представя погрешно изследването си като нуждаещо се от финансиране, за да може тя да отклони парите към някакъв друг проект, който няма достойнства да получи помощ. Избрах да симулирам, че не разбирам, но това само увеличи интензитета на сигналите й. Чак след това разбрах, че съм оставил книгата със сексуалните пози отворена на пода.