Когато той стигна до мен, се опитах да взема плика, но той протегна другата си ръка към мен. Стана неловко, но в крайна сметка се ръкувахме и пликът остана у него.
— Саймън Льофевър — каза той. — Е, какво всъщност търсите?
— Вашата ДНК проба — отвърнах. — И въпросникът. За голямо научно изследване. Жизненоважно. — Бях под стрес и това без съмнение се отразяваше на гласа ми.
— Сигурен съм, че е така — засмя се Саймън. — И произволно сте избрали шефа на изследователски институт като обект на проучването си?
— Търсим хора с наистина големи постижения.
— Какво е намислил този път Чарли?
— Чарли? — Не познавах никого на име Чарли.
— Добре — каза той. — Тъп въпрос. Колко искате да сложа вътре?
— Нищо не се изисква да слагате. Няма никакъв Чарли. Просто искам да си взема ДНК пробата… и въпросника.
Саймън отново се засмя.
— Привлякохте вниманието ми. Можете да го кажете на Чарли. Покажете ми описанието на проекта. И одобрението от етичната комисия. Всичко за тази катастрофа.
— След това мога ли да си взема пробата? — попитах. — Високият процент на съгласие за участие е изключително важен за статистическия анализ.
— Просто ми пратете документите.
Молбата на Саймън Льофевър беше напълно разумна. За нещастие нямах нито един от исканите от него документи, защото проектът беше измислен. Създаването на достоверна оферта би погълнало стотици часове работа.
Опитах да пресметна вероятността Саймън Льофевър да е баща на Роузи. Оставаха само четирима неизследвани кандидати: Льофевър, Джефри Кейс (покойник) и двамата нюйоркчани Айзък Еслър и Соломон Фрейбърг. На базата на информацията, предоставена от Роузи, всеки един от тях имаше двайсет и пет процента вероятност да е неин баща. Но след като досега нямахме положителен резултат, трябваше да обмисля и други възможности. Два теста зависеха от роднини, не от директни проби. Възможно бе една или две от техните дъщери да са заченати в извънбрачен секс също като Роузи, което — както отбеляза и Джийн — е по-често срещано явление, отколкото традиционно се смята. Съществуваше и вероятността един или повече от респондентите на фиктивния ми изследователски проект нарочно да са ми пратили фалшиви проби.
Освен това трябваше да имам предвид и това, че майката на Роузи може и да е излъгала. Отне ми доста време да обмисля това, тъй като досега бях изхождал от предположението, че хората са честни. Но може би майката на Роузи е искала тя да вярва, че баща й е лекар също като нея, а не личност с по-малък престиж. Пресметнах, че вероятността Саймън Льофевър да е баща на Роузи е шестнайсет процента. Ако подготвя документация за проект за проучване на синдрома на Аспергер, ще положа огромно количество труд с много малки шансове да стигна до отговора.
Реших да продължа. Решението не беше никак рационално.
Бях потънал в работа, когато ми позвъни адвокат, който ми каза, че Дафни е починала. Въпреки че тя на практика беше мъртва от известно време, забелязах у себе си неочаквано усещане за самота. Приятелството ни беше просто. А сега всичко бе станало толкова по-сложно.
Причината за обаждането беше, че Дафни ми бе оставила нещо, което адвокатът определи като „малка сума“ в завещанието си. Десет хиляди долара. Бе оставила и писмо за мен, написано, преди да отиде да живее в старческия дом. Беше го написала на ръка на декоративна хартия.
Скъпи Дон,
Благодаря ти, че направи последните ми години толкова вълнуващи. След като Едуард постъпи в старчески дом, не вярвах, че ми остава много. Сигурна съм, че си наясно на колко много неща ме научи и колко интересни бяха разговорите ни, но може би не осъзнаваш каква прекрасна компания и подкрепа си бил за мен.
Веднъж ти бях казала, че някога ще станеш прекрасен съпруг и в случай, че си го забравил, ти го казвам пак. Сигурна съм, че ако търсиш достатъчно усърдно, ще намериш правилната жена. Не се отказвай, Дон.
Знам, че нямаш нужда от парите ми, а децата ми имат, но ти оставям малка сума. Бих била доволна, ако я използваш за нещо нерационално.
С много обич,
твоя приятелка
Дафни Спелдуинд
Отне ми десет секунди, за да измисля нерационална покупка — всъщност си позволих само толкова време, за да съм сигурен, че решението няма да бъде повлияно от никакъв логичен мисловен процес.
Проектът за изследване на синдрома на Аспергер беше очарователен, но много времеемък. Последният вариант на офертата беше впечатляващ и бях уверен, че ако с него бях кандидатствал за финансиране, щях да го получа. Намеквах, че е така, макар да се спрях, преди да напиша фалшиво писмо с одобрение. Обадих се на личната асистентка на Льофевър и обясних, че съм забравил да пратя документите, но ще ги донеса лично. Ставах все по-добър в измамите.