Пристигнах на рецепцията и процесът по извикване на Льофевър се повтори. Този път той не носеше плик. Опитах се да му дам документите, а той се опита да ми стисне ръката и двамата отново се озовахме в неловка ситуация като предишния път. Изглежда на Льофевър това му се струваше забавно. А аз се усетих, че се напрягам. След всичките усилия, които положих, си исках ДНК пробата.
— Поздрави — казах. — Документите, които поискахте. Всички изисквания са изпълнени. А сега ми дайте ДНК пробата и въпросника.
Льофевър отново се засмя и ме изгледа от главата до петите. Да нямаше нещо странно във външния ми вид? Бях с тениската, която носех през ден, онази с периодичната таблица, подарък за рождения ми ден в годината на дипломирането ми, панталоните ми бяха удобни, еднакво подходящи за ходене пеша, лекции, изследвания и физически занимания. Носех и висококачествени маратонки. Единствената грешка бяха чорапите ми, които се виждаха изпод крачолите, и бяха в леко различни цветове — обичайна грешка, когато се обличах под слаба светлина. Но на Саймън Льофевър май всичко му се струваше забавно.
— Прекрасно — каза той. След това повтори думите ми, като че ли се опитваше да ме имитира. — Всички изисквания са изпълнени. — А след това добави с нормален тон. — Кажете на Чарли, че ще прочета предложението.
Отново Чарли! Това беше абсурдно.
— ДНК пробата — настоях аз. — Трябва ми.
Льофевър се засмя, сякаш бях казал най-смешния виц на всички времена. По лицето му се стичаха сълзи. Истински сълзи.
— Развеселихте ме.
Взе салфетка от малка кутия на рецепцията и си избърса лицето, издуха си носа и хвърли салфетката в кошчето за боклук. След това си тръгна с предложението ми.
Отидох до кошчето и взех салфетката.
20.
Седях с вестник в ръка в университетския клуб за трети пореден ден. Искаше ми се всичко да изглежда случайно. От мястото си можех да наблюдавам опашката на щанда, където Роузи понякога си купуваше обяд, макар да нямаше право да членува в клуба. Джийн с неохота ми беше дал тази информация.
— Дон, мисля, че е време да се откажеш от това. Ще бъдеш наранен.
Не бях съгласен. Много добре се справях с емоциите си. Бях подготвен за отхвърляне.
Роузи влезе и се нареди на опашката. Станах и се наредих зад нея.
— Дон — каза тя. — Какво съвпадение.
— Имам новини за проекта.
— Няма никакъв проект. Съжалявам за… последния път, когато се видяхме. Мамка му! Ти ме накара да се почувствам неудобно, а аз ти се извинявам.
— Извинението се приема — отвърнах. — Трябва да дойдеш с мен до Ню Йорк.
— Какво? Не, не, Дон. Твърдо не.
Бяхме стигнали до касата, а не си бяхме избрали никаква храна и трябваше да се върнем в края на опашката. Когато седнахме, вече й бях обяснил за проекта по изследване на синдрома на Асиергер.
— Наложи се да измисля цялото предложение — триста седемдесет и една страници — заради този професор. Вече съм експерт по идиотите гении.
Беше ми трудно да разчета реакцията на Роузи, но ми се стори, че тя е по-скоро удивена, отколкото впечатлена.
— Ще останеш без работа, ако те хванат — каза тя. — И предполагам, че той не ми е баща.
— Правилно. — Изпитах облекчение, когато тестът на Льофевър се оказа отрицателен въпреки значителните усилия, които положих, за да получа пробата. Вече бях начертал план и един положителен резултат щеше да го обърка.
— Вече ни остават само три възможности. Двама са в Ню Йорк и отказаха да участват в изследването. Затова съм ги категоризирал като трудни и ти трябва да дойдеш с мен до Ню Йорк.
— Ню Йорк! Дон, не. Не, не, не, не. Нито ти, нито аз ще ходим в Ню Йорк.
Бях предвидил възможността Роузи да откаже. Но наследството, което получих от Дафни, щеше да ми стигне за закупуването на два билета.
— Ако се наложи, ще отида сам. Но не съм сигурен, че мога да се справя със социалната страна на събирането на ДНК проби.
Роузи поклати глава.
— Това е наистина откачено.
— Не искаш ли да знаеш кои са? — попитах аз. — Двама от тримата мъже, които могат да са ти баща?
— Слушам те.
— Айзък Еслър. Психиатър.
Видях как Роузи се зарови дълбоко в паметта си.
— Може би. Айзък. Може би. Може би нечий приятел. Мамка му, било е толкова отдавна. — Млъкна. — А другият?
— Соломон Фрейбърг. Хирург.
— Има ли връзка с Мак Фрейбърг?